Бързо излязох от кабинета и едва не се препънах в Джъстин. Той седеше на пода с изпружени крака, опрял гръб на стената. Изглеждаше пиян. Аз обаче знаех истината. Беше полузашеметен от удара, който му бе нанесъл Искрен. Наведох се и се втренчих в него. Знаех, че би трябвало да го убия. Отровата, която отдавна бях приготвил за Уолас, все още се намираше в джобчето под маншета ми. Можех насила да я натикам в гърлото му. Но тя нямаше да подейства бързо. Сякаш прочел мислите ми, Джъстин уплашено се присви и запълзя покрай стената.
Продължих да го гледам още няколко секунди, като се опитвах да мисля спокойно. Бях обещал на Сенч да не предприемам повече действия на своя глава, без да се посъветвам с него. Искрен не ми бе наредил да потърся и убия шпионина. Можеше да го стори само за миг. Не можех да взема такова решение. Едно от най-трудните неща, които съм правил в живота си, бе да се насиля да се отдалеча от Джъстин. На пет-шест крачки от него изведнъж чух гласа му.
— Знам какво правеше!
Обърнах се и тихо попитах:
— За какво говориш? — Сърцето ми се разтуптя. Надявах се да ме принуди да го убия. Обзе ми страх, когато осъзнах колко много искам това.
Той пребледня, ала не сведе очи.
— Обикаляш като че ли си самият крал, презрително ме зяпаш и ми се подиграваш зад гърба. Да не смяташ, че не зная! — Джъстин задращи с пръсти по стената и с мъка се изправи. — Но не си чак толкова велик. Веднъж използва Умението и се мислиш за майстор, обаче твоето Умение вони на кучешка магия! Не си въобразявай, че винаги ще крачиш толкова гордо. Ще се препънеш! И то скоро!
Усетих, че вълкът в мен започва да вие за незабавно отмъщение. Обуздах гнева си.
— Значи си посмял да шпионираш връзката ми с принц Искрен, а, Джъстин? Мислех, че няма да ти стигне смелост.
— Знаеш, че го направих, копелдако. Не ме е страх от теб, че да го крия. И ще посмея още много неща! Много повече, отколкото предполагаш. — Позата му показваше, че храбростта му расте с всяка минута.
— Не и ако допуснеш предателство и измяна. Принцът престолонаследник Искрен не беше ли обявен за мъртъв, о, предани Джъстин? И все пак ти шпионираш връзката ми с него и не проявяваш изненада!
За миг той се вцепени, после събра кураж и каза:
— Говори каквото искаш, копелдако. Никой няма да ти повярва, ако ние го отречем.
— Поне имай благоразумието да си мълчиш — заяви Ведра. Приближаваше се по коридора като кораб, опънал платна. Не отстъпих и я принудих да ме заобиколи. Тя хвана Джъстин за ръката и го дръпна.
— Мълчанието просто е друг вид лъжа, Ведра. — Тя вече влачеше Джъстин след себе си. — Вие знаете, че принц Искрен е жив — извиках след тях. — Да не смятате, че никога няма да се върне? Мислите ли, че няма да ви се наложи да отговаряте за лъжата, в която живеете?
Те завиха зад ъгъла и се скриха, оставяйки ме безмълвно да кипя от ярост и да се проклинам, че толкова глупаво съм се развикал за нещо, което трябваше да крием. Но случаят ме беше разярил. Продължих да обикалям из замъка. В кухните цареше суетня и готвачката нямаше време за мен, освен за да попита дали съм чул, че пред главното огнище са открили змия. Отговорих, че несъмнено е била в дървата, за да се подслони през зимата, и топлината я е събудила. Сара само поклати глава и каза, че никога не била чувала за такова нещо. Това предвещавало нещастие. После ми напомни за Пъпчивия до кладенеца, ала в нейния разказ той пиел от ведрото и когато го спуснал от сипаничавото си лице, от брадичката му се стичала вода, червена като кръв. Затова карала момчетата да носят вода от кладенеца в баните. Не искала никой да умре на нейните маси.
Ободрен от тези клюки, аз напуснах кухнята с две парчета сладкиш. Не успях много да се отдалеча, когато ме спря един паж.
— Фицрицарин, син на Рицарин? — Предпазливо ме попита той.
Широките му скули показваха, че най-вероятно е от Беърнс. И наистина, на елека му бе пришито жълтото цвете, което беше символ на херцогството. За момък с неговия ръст той бе ужасяващо мършав. Сериозно кимнах.
— Моят господар херцог Жилав Беърнски би желал да го посетите колкото ви е удобно по-скоро — внимателно каза той. Едва ли беше паж отдавна.