Думите бяха изречени, обетът бе даден. „Измяна, предател“ — шепнеше нещо в мен. Ала в душата си съзнавах правотата на това, което правех. Сенч можеше да не го приеме така. Но в този момент усещах, че единственият начин да защитя Умен, Искрен и детето на Кетрикен е да застана на страната на хората, които нямаше да подкрепят Славен. И все пак исках да съм сигурен, че ясно разбират верността ми. Вгледах се дълбоко в уморените очи на Жилав.
— Такава е моята цел, херцог Жилав Беърнски. Ясно я заявявам и няма да подкрепя друга. Ще се боря за единно кралство на Шестте херцогства с крайбрежие, свободно от пирати, ще поставя короната на главата на детето на Кетрикен и Искрен. Искам да чуя от устата ви, че споделяте тази цел.
— Кълна се, че я споделям, Фицрицарин, син на Рицарин. — За мой ужас покритият с бойни белези старец пое ръцете ми в своите и ги постави на челото си в древния жест за преданост. Едва успях да се сдържа да не се отдръпна. „Вярност към Искрен“ — казах си. Така го бях започнал и трябваше да се погрижа да продължа по същия начин.
— Ще разговарям с другите — тихо рече Жилав. — Ще им съобщя твоето желание. И аз не искам кръвопролития. Всичко е точно така, както казваш. Нека палето избяга с подвита опашка. Тук е мястото, където вълците ще останат и ще се бият.
Настръхнах от думите му.
— Ще присъстваме на неговата церемония. Дори ще застанем до него и още веднъж ще се закълнем във вярност към крал от рода на Пророците. Но той не е този крал. И никога няма да бъде. Разбрах, че заминава още на другия ден след коронясването. Ще го пуснем, макар че по традиция новият престолонаследник е длъжен да се изправи пред херцозите си и да изслуша техните съвети. Може би ще останем тук ден-два след заминаването на Славен. Поне Бъкип ще е твой, преди да си тръгнем. Ще се погрижим за това. И имаме много да обсъждаме. Разгръщането на корабите ни. Има и други съдове, недовършени в корабостроителницата, нали?
Кимнах и Жилав се усмихна с вълче задоволство.
— Ще се погрижим да бъдат довършени, двамата с теб. Славен е плячкосал Бъкип, всички го знаят. Ще трябва да напълним складовете ви. Бъкските земеделци и скотовъдци ще трябва да разберат, че се налага да намерят още, че се налага да дадат от запасите си, за да могат ратниците им да защитават крайбрежието. Зимата ще е тежка за всички ни, но гладните вълци се бият най-свирепо, поне така твърдят.
„А ние сме гладни, братко, о, как сме гладни!“
Обзе ме ужасно предчувствие. Зачудих се какво съм направил. Налагаше се да намеря начин да поговоря с Кетрикен, преди да замине, за да я уверя, че не съм я предал. Налагаше се и да се свържа с Искрен колкото се може по-скоро. Щеше ли да разбере? Трябваше. Винаги бе можел да прониква до дълбините на душата ми. Щеше да види какви са намеренията ми. Ами крал Умен? Някога, много отдавна, когато бе купил моята преданост, той ми беше казал: „И ако някой, който и да било — мъж или жена, — се опита да те обърне срещу мен, като ти предложи повече, отколкото ще ти давам, ела и ми кажи за това и аз ще ти дам двойно“. „Ще предадеш ли Бъкип в мои ръце, стари кралю?“ — зачудих се аз.
Усетих, че Жилав е млъкнал.
— Не се бой, Фицрицарин — тихо продължи той. — Не се съмнявай в правотата на това, което правим, иначе всички ще се обезкуражим. Ако ти не протегнеш десница да вземеш Бъкип, друг ще го стори. Не можем да оставим Бък без кормило. Гордей се със себе си, както се гордеем ние. Славен отива там, където никой от нас не може да го последва, бяга навътре в сушата, за да се скрие под майчиния си одър. Ние трябва да се справим сами. Всички поличби и предзнаменования сочат натам. Пъпчивия е бил видян да пие кръв от един бъкипски кладенец, змия изпълзяла пред главното огнище в Голямата зала и ухапала едно дете. Самият аз, докато яздех насам, видях една млада орлица, нападната от гарвани. Но тъкмо когато си мислех, че трябва да се гмурне в морето, за да им избяга, тя се обърна и сграбчи най-близкия гарван. Заби в него ноктите си и окървавен го хвърли във водата, и всички други гарвани с крясъци отлетяха. Това са поличби, Фицрицарин. Ще сме глупци, ако не им обърнем внимание.
Въпреки скептицизма си към такива предзнаменования, усетих, че ме побиват тръпки и настръхвам. Жилав насочи очи към вътрешната врата. Проследих погледа му. Там стоеше Мигновена. Късата й тъмна коса обрамчваше гордото й лице и сините й очи блестяха.