Сенч стискаше обезобразените си ръце между кокалестите си старчески колене.
— Не зная. Жилав наистина е отчаян. Ако високомерно му беше отказал и го беше обвинил в измяна, е… не твърдя, че е щял да те убие. Но не забравяй, че той не се поколеба бързо да се разправи с Мъжество, когато разбра, че представлява опасност за него. Това е прекалено много за един стар убиец. Имаме нужда от крал.
— Да.
— Можеш ли пак да се свържеш с Искрен?
— Страх ме е. Не зная как да се пазя от Джъстин и Ведра. Или от Уил. — Въздъхнах. — Все пак ще се опитам. Искрен определено ще знае дали ни подслушват. — Хрумна ми друга мисъл. — Сенч, утре вечер, когато водиш Кетрикен, трябва да намериш малко време, за да й обясниш какво се е случило и да я увериш в моята преданост.
— О, ще й съобщя извънредно успокоителна вест. Не. Не утре вечер. Ще се погрижа да бъде уведомена, когато е в безопасност. И продължавай да се опитваш да се свържеш с Искрен, но се пази да не те шпионират. Сигурен ли си, че плановете ни не са им известни?
— Не знам. Но мисля, че не са. Разказах всичко на Искрен още отначало, когато се свързах с него. Той едва към края каза, че някой се опитвал да ни подслушва.
— Може би трябваше да убиеш Джъстин — измърмори Сенч, после се засмя на ядосаното ми изражение. — Не, не, успокой се. Няма да те укорявам, че си се въздържал. Ще ми се да беше толкова благоразумен и с Жилав. Дори само една думичка от разговора ви щеше да е достатъчна за Славен, за да заповяда да те убият. А ако беше безмилостен и глупав, щеше да се опита да обеси и херцозите си. Не. Дори не бива да мислим за това! По коридорите на Бъкип ще потече кръв. Ще ми се да беше намерил начин да насочиш разговора в друга посока още преди да ти направи това предложение. Само че, както казваш ти, те може би щяха да намерят друг. Е, добре. Не можем да сложим стари глави на млади рамене. За съжаление, Славен съвсем лесно може да отдели твоята млада глава от младите ти рамене. — Сенч хвърли една цепеница в огъня, пое си дъх, въздъхна и попита: — Готово ли е всичко?
С радост приех промяната на темата.
— Доколкото можах. Бърич ще чака в елшовата горичка при дупката на една лисица.
— А аз как да я открия? — изръмжа Сенч. — Да питам някоя случайно минаваща лисица ли?
Неволно се усмихнах.
— Почти. Къде ще излезеш от замъка?
Сенч стисна устни. Не искаше да разкрива тайните си.
— Ще излезем от силоза — накрая отвърна той. — Третата сграда от конюшнята.
Бавно кимнах.
— Там ще ви чака вълк. Последвайте го и той ще ви заведе до един изход от крепостната стена.
Сенч впери очи в мен. Чаках. Чаках проклятие, отвратен поглед, дори любопитство. Ала старият убиец твърде дълго се бе учил да скрива чувствата си.
— Глупци сме, ако не използваме всяко възможно оръжие — накрая отвърна той. — Вълкът представлява ли… опасност за нас?
— Не повече от мен. Няма нужда да носиш самакитка, нито да му даваш овче месо, за да ви пусне. — Познавах стария фолклор също колкото Сенч. — Просто се покажете и той ще се появи, за да ви заведе до изхода. После ще ви покаже горичката, в която ще чака Бърич с конете.
— Далече ли е?
Знаех, че мисли за краля.
— Не много, но не е и малко, а снегът е дълбок. Няма да е лесно да се проврете през цепнатината в стената. Мога да кажа на Бърич да ви чака при стената, но не искам да привличаме вниманието. Защо не помолиш шута да ти помогне?
— Както изглежда, ще се наложи. Нямам намерение да забърквам други в този заговор. Положението ни изглежда все по-несигурно.
Сведох глава.
— Ами ти — осмелих се да попитам.
— Задачите ми отдавна са изпълнени. Шутът ми помогна. Той открадна и дрехи, и пари за пътуването на краля. Умен неохотно се съгласи с плана ни. Знае, че така трябва, но наистина страда. Въпреки всичко, Фиц, Славен му е син, неговият любим най-малък син. Дори след като изпита на гърба си неговата жестокост, пак му е трудно да повярва, че принцът представлява опасност за живота му. Сам разбираш: да признае, че Славен ще се обърне срещу него, е все едно да каже, че е сгрешил в преценката за сина си. Още по-лошо е да избяга от Бъкип, защото така признава не само че Славен ще се обърне срещу него, но и че бягството е единственото му спасение. Нашият крал никога не е бил страхливец. За него е унизително да избяга от човек, който би трябвало да му е най-верен от всички. И все пак трябва. Успях да го убедя, като му казах, че иначе детето на Кетрикен няма шанс за престола. — Сенч въздъхна. — Всичко е готово. Лекарствата също са опаковани.
— Шутът разбра ли, че не може да тръгне с краля?
Сенч заразтрива челото си.
— Възнамерява да го последва след няколко дни. Не успях да го разубедя. Можах само да го накарам да се съгласи да пътува отделно.