— Тогава всичко зависи от това дали ще намеря начин да отвлека вниманието от покоите на краля. А ти ще трябва да го измъкнеш оттам.
— Да — каза Сенч. — Всичко е добре обмислено и готово за изпълнение, освен самото бягство.
Двамата вперихме погледи в огъня.
(обратно)29 Бягства и залавяния
Избухването на противоречия между Крайбрежните и Вътрешните херцогства в края на царуването на крал Умен не беше нещо ново, а по-скоро възобновяване на стари спорове. Четирите Крайбрежни херцогства Беърнс, Бък, Рипон и Шоукс се бяха обединили в една държава много преди създаването на Шестте херцогства. Когато общата бойна тактика на Халкидските държави го убедила, че тяхното завладяване няма да му донесе изгода, крал Властител насочил амбициите си към вътрешността на страната. С пръснатото си номадско племенно население районът на Фароу лесно паднал пред неговите организирани войски. По-многолюдният и уседнал Тилт неохотно се предал, след като тогавашният крал на тази земя се оказал обкръжен и търговските му пътища били прекъснати.
В продължение на едно поколение старото кралство Тилт и районът, който щял да стане известен като Фароу, били смятани за завоювани територии. Богатствата на техните житници, овошки и стада били жестоко експлоатирани в полза на Крайбрежните херцогства. Внучката на Властител кралица Щедрост била достатъчно мъдра, за да забележи негодуванието на вътрешните земи. Тя проявила огромно търпение и благоразумие и направила племенните старейшини на фароуския народ и бившите тилтски управляващи родове благородници. С помощта на бракове и дарена земя тя постигнала сключване на съюзи между крайбрежните и вътрешноконтиненталните райони. Щедрост първа нарекла кралството си Шестте херцогства. Ала всичките й политически маневри не могли да променят географските и икономическите интереси на отделните области. Климатът, народите и поминъкът на Вътрешните херцогства си останали съвсем различни от тези на крайбрежните земи.
По време на царуването на крал Умен противоречията между интересите на двата района бяха изострени от децата на неговите две кралици. По-големите му синове Искрен и Рицарин бяха деца на кралица Постоянство, шоукска благородница с роднини сред знатните първенци на Беърнс. Тя наследила много от крайбрежния народ. Втората съпруга на Умен, кралица Желана, беше от Фароу, ала проследяваше произхода си до основателите на Тилт и имаше далечна родствена връзка с Пророците. Оттук и често повтаряното й твърдение, че синът й Славен е по-знатен от двамата си братя и че има по-голямо право върху трона.
С изчезването на принца престолонаследник Искрен и слуховете за неговата смърт, както и с очевидната слабост на крал Умен, крайбрежните херцози решиха, че властта и титлата ще получи принц Славен, който по майка произхождаше от вътрешните земи. Те предпочетоха да застанат на страната на нероденото дете на Искрен и естествено направиха всичко възможно, за да запазят и консолидират властта в крайбрежните родове. Пред заплахата от пиратите и претопяванията това беше единственият възможен избор.
Церемонията бе твърде дълга. Хората се събраха много преди началото, за да дадат възможност на Славен величествено да мине между редиците ни и да се изкачи до високия престол, където го очакваше дремещият крал Умен. Бледа като восъчна свещ, Кетрикен стоеше зад лявото рамо на краля. Умен носеше кралските си одежди, но престолонаследницата беше отхвърлила предложенията и увещанията на Славен. Тя стоеше изправена в целия си снажен ръст, облечена в семпла лилава рокля с колан, завързан над закръгления й корем. Обикновена златна лента придържаше късо подстриганата й коса. Като се изключеше този накит, тя спокойно можеше да е слугиня, готова да прислужва на крал Умен. Знаех, че все още се възприема по-скоро като Жертва, отколкото като престолонаследница. Не можеше да разбере, че поради простотата на дрехите й дворът я вижда като чужденка.
Шутът също присъстваше, с изтъркания си черно-бял костюм и със седналия на скиптъра му Плъхчо. Беше изрисувал лицето си в черно и бяло и аз се зачудих дали гримът скрива синините му, или просто допълва костюма. Той се бе появил малко преди Славен и очевидно се наслаждаваше на спектакъла, който устрои, като започна да се разхожда насам-натам по централната пътека, размахвайки Плъхчо в престорена благословия преди дълбоко да се поклони на събралите се и с грациозни подскоци да се настани в краката на краля. Стражниците се бяха опитали да го пресрещнат, ала им попречиха смеещите се хора. Когато шутът се качи на подиума и седна, кралят се наведе и разсеяно разроши редките му къдрици, след което стражниците трябваше да се примирят и да го оставят там. Представлението му беше посрещнато с намръщени или усмихнати лица, в зависимост главно от отношението към Славен. Самият аз се боях, че това ще е последната му шега.