Кетрикен бе извадила от скрина на Искрен простата сребърна лента със синия камък, която представляваше короната на престолонаследника, и златната огърлица със смарагд във формата на скачащ елен. Поднесе ги първо на крал Умен, който смутено ги погледна и не понечи да ги предаде на Славен. Накрая принцът сам се пресегна за тях и Умен му позволи да ги вземе от ръцете му. Така че се наложи Славен сам да постави короната на главата си и да си сложи огърлицата, след което се изправи пред всички ни като новия принц престолонаследник на Шестте херцогства.
Сенч малко закъсня. Свещите започнаха да мъждукат в синьо едва когато херцозите се приближаваха, за да повторят клетвата си за вярност към династията на Пророците. Славен се опита да не обърне внимание на това явление, ала шушукането на присъстващите заплашваше да заглуши клетвата на херцог Таран Тилтски. Тогава принцът се обърна и небрежно угаси с пръсти капризната свещ. Възхитих се на невъзмутимостта му, особено след като почти незабавно посиня пламъкът на друга свещ и той постъпи по същия начин. Когато една от факлите край главния вход внезапно запламтя в синьо и се разнесе отвратително зловоние, си помислих, че това вече е прекалено голямо предзнаменование. Всички погледи се насочиха натам. Славен изчака, но видях, че стисна зъби и вената на слепоочието му запулсира.
Не зная как бе планирал да свърши церемонията, но след тези поличби той се принуди да избърза. По негов знак засвириха менестрели, вратите се отвориха и влязоха мъже, които внесоха отрупани с гозби подноси. След тях тичаха момчета с магарета, върху които да ги поставят. Поне за това угощение Славен не бе пестил нищо и всички се зарадваха на добре приготвените меса и сладкиши. Макар някои да забелязаха липсата на хляб, никой не помисли да се оплаква. В Малката зала бяха поставени маси за знатните люде. Видях, че Кетрикен бавно води крал Умен натам. Шутът и Розмари ги следваха. За по-нископоставените имаше по-проста, ала обилна храна и разчистен под за танци.
Бях възнамерявал да се нахраня до насита, но и тук продължиха да ме спират хора, които ме потупваха по рамото прекалено силно, или жени, които многозначително срещаха погледа ми. Крайбрежните херцози седнаха на масата при другите високопоставени благородници и привидно затвърждаваха новата си връзка със Славен. Бяха ми казали, че и тримата крайбрежни херцози ще научат, че съм се съгласил с техния план. Беше смущаващо да установя, че това е известно и сред по-нископоставените. Мигновена не ми показа открито, че желае да й кавалерствам, ала постоянно ми напомняше за себе си, като ме следваше безмълвно като хрътка. Винаги щом се обръщах, я откривах на пет-шест крачки от себе си. Очевидно искаше да я заговоря, но аз бях сигурен, че няма да намеря подходящи думи. Едва не припаднах, когато един дребен благородник от Шоукс ме попита дали смятам, че някой от бойните кораби ще бъде пратен чак до Лъжливия залив.
Със свито сърце осъзнах грешката си. Никой от тях не се страхуваше от Славен. Те не виждаха никаква опасност, само някакъв суетен глезльо, който носи пищни одежди и корона и си е присвоил титла. Смятаха, че той ще си отиде и че могат да не му обръщат внимание. Заблуждаваха се.
Знаех на какво е способен Славен в стремежа си за власт, по прищявка или само защото си мисли, че ще му се размине безнаказано. Той щеше да напусне Бъкип. Просто не го искаше. Ала ако смяташе, че го искам аз, щеше да направи всичко по силите си, за да не го получа. Аз трябваше да изгния тук като слама, оставен да умра от глад или да бъда погубен от пиратите. А не да взема властта, от която той се отказваше.
Ако не бях извънредно внимателен, щяха да ме убият. Или още по-лошо — ако Славен успееше да измисли нещо, което да сметне за по-лошо.
На два пъти се опитах да се измъкна и всеки път ме спираше някой, който искаше да си поговори с мен. Накрая се извиних с главоболие и открито съобщих, че отивам да си легна.