— Това е смешно! Какво си мислите, че ще направя? — Мълчание. — Познавам го от малък. — Пак мълчание. — Той е ранен. Какво толкова ще стане, ако хвърля един поглед на раните му? Можете да го обесите здрав също толкова, колкото и ранен, нали? — Отново мълчание.
След време реших, че може би ще успея да стана. Имах много натъртвания и драскотини, които не си спомнях, навярно получени, докато ме бяха носили от Голямата зала дотук. Най-неприятното беше, че дрехите ми бяха залепнали за раните и всяко помръдване ми причиняваше болка. Казах си, че ще издържа. За такава малка килия разстоянието от пейката до вратата ми се стори безкрайно. Когато стигнах, установих, че едва виждам през зарешетеното прозорче. При това виждах само каменната стена от отсрещната страна на тесния коридор. Стиснах решетките със здравата си лява ръка и изхриптях:
— Търпение!
— Фиц? О, Фиц, добре ли си?
Що за въпрос! Разсмях се, но се задавих и усетих вкус на кръв в устата си. Не знаех какво да кажа. Не бях добре, но за нея не беше здравословно да проявява прекалено голям интерес към мен. Съзнавах го, колкото и да бях замаян.
— Добре съм — успях да промълвя.
— О, Фиц, кралят е мъртъв — извика тя. Думите се заизливаха от устата й в бързината да ми каже всичко. — Кетрикен изчезна и принцът престолонаследник Славен твърди, че ти си виновен за всичко, казват…
— Лейди Търпение, трябва веднага да си тръгнете — опита се да я прекъсне стражникът. Тя не му обърна внимание.
— Казват, че си полудял от скръб заради смъртта на Искрен и си убил краля, Ведра и Джъстин, и не знаят какво си направил с Кетрикен и никой не може да…
— Нямате право да разговаряте със затворника, госпожо — твърдо заяви мъжът, ала Търпение все едно не го чуваше.
— Никой не може да открие шута. Уолас казва, че ви видял с шута да се карате над трупа на краля, а после видял Пъпчивия, дошъл да вземе душата му. Той е луд! Освен това Славен те обвинява в мерзка магия — че си имал душа на звяр! Твърди, че точно така си убил краля. И…
— Госпожо! Трябва веднага да си тръгнете, иначе ще наредя да ви отведат.
— Направи го тогава. — Търпение го заплю. — Опитай, ако смееш! Лейси, този човек ми досажда. О! Смееш да ме докосваш! Мен, съпругата на Рицарин! Чакай, Лейси, не го наранявай, той е още момче. Невъзпитан е, да, но въпреки това е момче.
— Лейди Търпение, умолявам ви…
— Не можеш да ме изхвърлиш оттук, без да напуснеш поста си. Да не ме смяташ за толкова глупава, че да не го разбирам? Какво ще направиш? Ще нападнеш две жени с меча си ли?
— Честър? Честър, къде си? — Изрева стражникът. — Проклет да си, Честър! — Ясно чувах яда в гласа му, докато викаше другаря си, който сигурно беше в стаята на стражниците до кухнята. И пиеше студена бира и ядеше гореща яхния.
— Честър! — Гласът на стражника заглъхваше. Наистина бе глупак да допусне лейди Търпение до поста си и да отиде да търси другия. След миг чух лекия тропот на пантофките й пред килията си. Усетих пръстите й да докосват ръката ми. Тя не беше достатъчно висока, за да надникне вътре, а коридорът бе толкова тесен, че не можеше да отстъпи назад, за да я виждам. Ала топлината на ръката й ми подейства като слънчев лъч.
— Гледай кога ще се върне онова момче, Лейси — нареди Търпение, после се обърна към мен. — Как си? — Говореше съвсем тихо.
— Жаден съм. И съм гладен. Студено ми е. Боли ме. — Не виждах смисъл да я лъжа. — Какво става в замъка?
— Пълен хаос. Бъкипските стражници потушиха бунта в Голямата зала, но после навън избухна свада между тях и онези от Вътрешните херцогства, които доведе Славен. Стражата на Кетрикен въведе ред. Но положението продължава да е напрегнато. Мнозина от гостите са ранени. За щастие няма сериозно пострадали. Казват, че най-тежко бил ранен Меча. Повалили го, докато те бранел от фароуските стражници. Спукали му ребрата и не може да движи едната си ръка. Но Бърич казва, че щял да се оправи. Обаче херцозите се дърлят като кучета.
— Бърич ли — изхриптях аз.
— Изобщо не е бил там — успокоително отвърна Търпение. — Добре е. Само дето е кисел и заядлив. Но това е нормално за него.
Сърцето ми бясно туптеше. Бърич. Защо не беше заминал? Не посмях да разпитвам за него. Само един необмислен въпрос и Търпение щеше да стане любопитна.
— Ами Славен?
Тя изсумтя.
— Имам чувството, че всичко това не го дразни толкова много. Бесен е, защото вече няма повод да напусне Бъкип. Преди, нали знаеш, щял да отведе крал Умен и Кетрикен на сигурно място навътре в страната и плячкосваше замъка, за да можел да ги заобиколи с познатите им вещи. Сега обаче няма такова извинение и крайбрежните херцози поискаха да остане и да защитава замъка или поне да постави на това място човек по техен избор. Той им предложи братовчед си лорд Ясен Фароуски, но херцозите не го одобряват. Сега Славен неочаквано дори за себе си стана крал и ми се струва, че това не му харесва особено.