Сякаш в потвърждение на предположението ми, в коридора се разнесоха гласове и по каменния под отекнаха тежки стъпки. Чух напрегнатия от гняв глас на Славен, поздрава на стражника, после стъпките се приближиха към килията ми. За пръв път, откакто се бях свестил тук, в ключалката се превъртя ключ и вратата се отвори. Бавно се надигнах и седнах. Вътре надзърнаха трима херцози и един принц — по-точно изменник. Успях да се изправя. Зад тях бяха строени в редица ратници, въоръжени с копия, сякаш готови да задържат побеснелия звяр на разстояние. До отворената врата видях стражник с изваден меч. Между мен и Славен. Принцът не подценяваше омразата ми.
— Виждате го — безизразно заяви Славен. — Той е жив и здрав. Не съм го убил. Но знайте също, че имам право да го направя. Той уби един мъж, мой слуга, в собствената ми зала. И една жена горе в стаята й. Дори само заради тези престъпления имам право да взема живота му.
— Принц Славен. Вие обвинявате Фицрицарин, че е убил крал Умен с помощта на Осезанието — заяви Жилав. И тежко прибави: — Досега не бях чувал, че е възможно такова нещо. Но ако е така, съветът пръв има право над живота му, защото първо е убил краля. Трябва да се свика съветът, за да постанови дали е виновен и да определи присъдата му.
Славен ядосано въздъхна.
— Тогава ще свикам съвета. Да свършваме с това. Смешно е да отлагаме коронясването ми заради екзекуцията на един убиец.
— Милорд, смъртта на един крал никога не е смешна — тихо отбеляза херцог Шемшай Шоукски. — И първо трябва да свършим с единия крал, преди да имаме друг.
— Баща ми е мъртъв и погребан. Това не ви ли стига, за да свършите с него? — Славен започваше да става безразсъден. Възражението му не издаваше нито скръб, нито почит.
— Ще узнаем как е умрял и от чия ръка — отвърна Жилав Беърнски. — Вашият слуга Уолас казва, че Фицрицарин е убил краля. Вие, принце, сте съгласен и твърдите, че го е направил с помощта на Осезанието. Мнозина от нас вярват, че Фицрицарин е бил беззаветно предан на своя крал и не би сторил такова нещо. А Фицрицарин твърди, че са го направили умелите. — Херцог Жилав за пръв път погледна право към мен. Срещнах очите му, сякаш бяхме сами.
— Убиха го Джъстин и Ведра — тихо казах. — Коварно убиха краля.
— Млък! — Изкрещя Славен и замахна с ръка, сякаш за да ме удари. Не мигнах.
— И затова ги убих — продължих аз, като не преставах да гледам единствено Жилав. — С ножа на краля. Защо иначе щях да избера такова оръжие?
— Безумците вършат странни неща — каза херцог Келвар Рипонски. Славен бе позеленял от ярост. Спокойно срещнах погледа на Келвар. За последен път бяхме разговаряли на собствената му маса в Нитбей.
— Не съм безумец — уверих го аз. — И онази вечер не бях по-безумен, отколкото когато въртях брадва пред стените на Бейгард.
— Напълно е възможно — замислено се съгласи Келвар. — Говори се обаче, че по време на бой обезумяваш.
В очите на Славен проблесна пламъче.
— Говори се също, че след битката са го видели с кръв по устата. Че става като зверовете, с които е отраснал. Той е осезател.
Думите му бяха посрещнати с мълчание. Херцозите се спогледаха и когато Шемшай отново се обърна към мен, на лицето му се четеше презрение. Накрая Жилав отговори на принца.
— Отправяте тежко обвинение. Имате ли свидетел?
— За кръвта по устата му ли? Неколцина.
Жилав поклати глава.
— Всеки мъж може да излезе от битка с окървавено лице. Брадвата не е чисто оръжие. Лично мога да го потвърдя. Не. Това не е достатъчно.
— Тогава да свикаме съвета — нетърпеливо каза Славен. — Да чуем какво ще ни каже Уолас за смъртта на баща ми.
Тримата херцози отново се спогледаха, после замислено се обърнаха към мен. Херцог Жилав беше човекът, който обединяваше крайбрежието. Уверих се в това, когато отговори на принца.
— Да говорим открито, принц Славен. Вие обвинявате Фицрицарин, син на Рицарин, че е използвал Осезанието, Дивата магия, за да убие крал Умен. Това е извънредно тежко обвинение. За да останем удовлетворени, ние искаме да ни докажете не само, че е осезател, но и че може да използва Осезанието, за да нарани друг. Всички сме свидетели, че по тялото на крал Умен нямаше следи, абсолютно нищо, което да загатва за предсмъртна борба. Ако не бяхте надигнали глас за предателство, може би щяхме да приемем, че е умрял от годините си. Някои дори говорят, че си търсите повод да се избавите от Фицрицарин. Зная, че сте чували тези слухове — изричам ги гласно, за да можем да ги оборим. — Херцогът замълча, сякаш се колебаеше, после погледна другарите си. След като нито Келвар, нито Шемшай дадоха знак за несъгласие, Жилав се прокашля и продължи: