— Имаме предложение, принц Славен. Докажете ни, че Фицрицарин е осезател и че е използвал Осезанието, за да убие крал Умен, и ние ще ви позволим да го убиете както сметнете за нужно. Ще присъстваме на коронясването ви за крал на Шестте херцогства. Нещо повече, ще приемем лорд Ясен като ваш представител в Бъкип и ще ви позволим да преместите двора си в Трейдфорд.
На лицето на Славен за миг се изписа триумф. После го замени подозрителност.
— Ами ако доказателството ми не ви удовлетвори, херцог Жилав?
— Тогава Фицрицарин ще остане жив — спокойно отвърна Жилав. — И вие ще му поверите управлението на Бъкип и бъкипските сили. — Тримата херцози гледаха принца в очите.
— Това е измяна и предателство — изсъска Славен.
Ръката на Шемшай потръпна, сякаш той едва се сдържаше да не извади меча си. Келвар почервеня, но запази мълчание.
Мъжете зад тях се напрегнаха. Единствено Жилав остана невъзмутим.
— Ново обвинение ли повдигате, милорд — спокойно попита той. — Отново настоявам за доказателства. Това още повече ще отложи вашето коронясване.
— Говорих прибързано, господа — каза Славен. — Времената са тежко изпитание за мен. Така внезапно останах без бащино напътствие, без брат си… а престолонаследницата и детето, което носи, безследно изчезнаха… Това е достатъчно, за да тласне всекиго към прибързани изявления. Аз… Е, добре. Ще приема… това, което ми предлагате. Ще докажа, че Фицрицарин е осезател, или ще го освободя. Това удовлетворява ли ви?
— Не, милорд — каза Жилав. — Условията не бяха такива. Ако е невинен, ще поверите на Фицрицарин управлението на Бъкип. Ако докажете вината му, ние ще приемем Ясен. Това са условията ни.
— Ами смъртта на Джъстин и Ведра, моите безценни слуги? Известно ни е, че поне тяхната смърт е негово дело. Той сам го призна. — Погледът, който ми хвърли, можеше да ме убие на място. Колко ли дълбоко съжаляваше, че ме е обвинил в убийството на Умен? Вместо да подкрепи безумните обвинения на Уолас, можеше да поиска да ме удавят за убийството на Джъстин. Всички бяха присъствали. Собственият му стремеж да ме унищожи отлагаше моята екзекуция.
— Ще имате всички възможности да докажете, че е осезател и убиец на баща ви. Ще ви позволим да го обесите единствено за тези престъпления. А за другите… Фицрицарин твърди, че те са убийците на краля. Ако не е виновен, ще приемем, че ги е убил справедливо.
— Това са глупости! — изсумтя Славен.
— Такива са условията ни, милорд — спокойно настоя Жилав.
— Ами ако ги отхвърля? — избухна принцът.
Жилав сви рамене.
— Небесата са ясни, милорд. Пиратско време за онези от нас, които имат крайбрежие. Трябва да се разотидем по крепостите си и доколкото ни позволяват силите, да браним бреговете. Без свикването на пълния съвет не можете да се коронясате, нито законно да назначите човек, който да управлява Бък във ваше отсъствие. Трябва да презимувате в Бъкип, милорд, и да се борите с пиратите като нас.
— Използвате всевъзможни традиции и мъгляви закончета, за да ми наложите волята си. Аз ваш крал ли съм, или не?
— Не сте наш крал — тихо, ала твърдо отвърна Жилав. — Вие сте престолонаследник. И най-вероятно ще останете такъв, докато този въпрос не бъде решен.
Мрачният поглед на Славен ясно показваше, че това не му харесва.
— Добре тогава — безизразно и малко прекалено бързо заяви той. — Излиза, че трябва да приема този… пазарлък. Не забравяйте, че вие пожелахте да стане така, не аз. — Принцът се обърна и впери очи в мен. И аз разбрах, че няма да спази думата си — разбрах, че ще умра в килията си. Ужасната увереност в собствената ми смърт замъгли зрението ми и ме накара да се олюлея. Побиха ме тръпки.
— Значи се разбрахме — спокойно каза Жилав, погледна ме и се намръщи. Чувствата ми сигурно се бяха изписали на лицето ми, защото херцогът бързо попита: — Добре ли се отнасят към теб, Фицрицарин? Хранят ли те? — Докато ми задаваше този въпрос, той откопча брошката на рамото си. Плащът му беше изтъркан, но вълнен, и когато ме наметна с него, тежестта му ме принуди да се облегна на стената.
Признателно се увих в него. Все още бе топъл от тялото му.
— Вода. Хляб — кратко отвърнах аз. Погледнах дебелата вълнена дреха и прибавих: — Благодаря ви.