— Легни и умри, момко. Просто легни и умри. — Обърна се и се отдалечи. Меча заотстъпва заднишком, като се извиняваше на двамата смутени стражници, които го следваха по коридора. Проследих ги с поглед. После сянката на Бърич изчезна. Тази на Меча остана още малко — той не преставаше да се извинява на стражниците.
Избърсах плюнката от подутото си лице и бавно се върнах на каменната пейка. Дълго седях и си спомнях. Отначало той ме беше предупредил да не използвам Осезанието. Безмилостно ми бе отнел първото куче, с което се бях обвързал. Бях се борил с него, бях го блъснал и Бърич просто беше запратил силата ми обратно към мен. Години по-късно ме бе страх да блъсна някой друг. И когато се беше смилил — не че го бе приел, просто беше пренебрегнал обвързването ми с вълка — всичко се бе обърнало срещу него. Осезанието. Всичките му предупреждения, всички случаи, когато бях сигурен, че зная какво правя.
„Ти знаеше.“
„Нощни очи“ — отвърнах аз. Нямах желание за повече.
„Ела при мен. Ела при мен и ще ловуваме. Мога да те отведа надалеч от всичко това.“
„Може би след малко“ — отпратих го аз. Нямах сили да се занимавам с него.
Дълго седях. От срещата с Бърич ме болеше също толкова силно, колкото и от побоя. Опитах се да се сетя за някого, когото не съм предал, не съм разочаровал. Не успях.
Погледнах плаща на Жилав. Беше ми много студено, но прекалено много ме болеше, за да помръдна. Едно камъче на пода до него привлече вниманието ми. Озадачих се. Толкова време се бях взирал в този под и знаех, че в килията ми няма никакви камъчета.
Любопитството е смущаващо непреодолима сила. Накрая се наведох и вдигнах плаща и камъчето. Трябваше ми доста време, за да се увия в дебелата вълнена дреха. После разгледах камъчето. Оказа се, че не е камъче. Беше тъмно и влажно. Листа. Топче от смачкани листа. Топче, което ме бе улучило по брадичката, когато Бърич ме беше заплюл. Предпазливо го вдигнах към слабата светлина, която се процеждаше през решетките. Вътре беше увито нещо, забодено с игла от таралеж, нещо като лепкаво кафяво топче. Внимателно го помирисах. Смес от билки, но една доминираше. Побиха ме тръпки. Карим. Планинска билка. Силно болкоуспокоително, понякога използвано за бърза и лесна смърт. С него Кетрикен се бе опитала да ме убие в Планинското кралство.
„Ела при мен.“
„Не точно сега.“
Това ли беше прощалният подарък на Бърич? Лесна смърт? Замислих се над думите му. По-добре просто да легнеш и да умреш. И това от човека, който ме бе научил, че битката не е свършила, докато не я спечелиш? Противоречието ми се струваше прекалено голямо.
„Сърцето на глутницата каза, че трябва да дойдеш при мен. Сега. Тази нощ. Да легнеш, така каза. Да те заровят, че някое псе по-късно да те изрови, така каза.“ Усетих усилието, което полагаше Нощни очи, за да ми предаде съобщението.
Мълчах и мислех.
„Той извади бодила от устната ми, братко. Струва ми се, че можем да му се доверим. Ела при мен, сега, тази нощ.“
Погледнах трите неща, които лежаха в дланта ми. Листото, иглата, топчето. Отново увих топчето в листото и го забодох с иглата.
„Не разбирам какво иска да направя“ — оплаках се аз.
„Легни неподвижно. Успокой се и ела при мен като самия мен. — Дълго мълчание, докато Нощни очи обмисляше нещо. — Изяж онова, което ти е дал, само ако се налага. Само ако сам не можеш да дойдеш при мен.“
„Нямам представа какво е намислил. Но също като теб, смятам, че можем да му се доверим.“ В сумрака разкъсах шева под маншета си, отворих джобчето, извадих хартиеното пакетче и пъхнах на негово място увитото в листа топче и го забодох. Погледнах пакетчето в шепата си. Стиснах го. Увих се в плаща на Жилав и бавно легнах на пейката. Знаех, че трябва да остана буден, в случай че се върне Уил. Бях прекалено безпомощен, прекалено уморен. „При теб съм, Нощни очи.“
Затичахме се заедно по твърдия бял сняг и потънахме във вълчия свят.
(обратно)32 Екзекуция
Навремето управителят на конюшнята Бърич бил известен в Бъкип като изключителен дресьор на коне, кучета и соколи. Уменията му с животните са почти легендарни.
Започнал службата си като обикновен ратник. Говори се, че произхождал от заселници в Шоукс. Някои казват, че баба му била робиня, откупила се от бинградския си господар с изключителната си служба.
Като ратник, яростта му в битките привлякла вниманието на младия принц Рицарин. Твърди се, че за пръв път се изправил пред принца заради кръчмарско сбиване. Скоро Рицарин открил дарбата му с животните и му поверил конете на стражниците си. Не след дълго Бърич вече се грижел и за кучетата и соколите, а накрая поел цялата бъкипска конюшня. Познавал вътрешното устройство на животните и можел да лекува крави, овце, свине, а понякога и птици.