Как да им дам да разберат, че не бива да идват при мен щом им скимне? Хлапаци. — Той поклати глава и се усмихна на спомена.
Не мога да обясня ревността, която ме прободе. Насочих темата на разговора обратно към мен.
— Как според теб трябва да постъпя?
Сенч отпи от виното си и се замисли.
— Засега Търпение ти е дала добър съвет. Не обръщай внимание на Моли или я избягвай, но не очевидно. Ако я срещнеш, отнасяй се към нея така, като че ли просто е нова слугиня, но не фамилиарно. Не я търси. Посвети се на престолонаследницата. Искрен ще се зарадва, че има кой да я разсейва. Кетрикен ще се зарадва на приятелско лице. И ако наистина искаш да спечелиш разрешение да се ожениш за Моли, в лицето на престолонаследницата ще имаш силен съюзник. Докато я развличаш, също ще я пазиш. Имай предвид, че е в интерес на някои хора Искрен да няма наследник. Това са същите, които няма да се зарадват, ако имаш деца. Така че внимавай и бъди нащрек.
— Това ли е всичко? — попитах обезсърчено.
— Не. Почини си. Славен с корен от гибелниче ли се опита да те убие? — Кимнах и той поклати глава с присвити очи. Сетне ме погледна право в очите. — Ти си млад. Може би ще се възстановиш, почти напълно. Познавам още един човек, който се спаси. Но трепереше през остатъка от живота си. Забелязвам признаците на отровата и в теб. Няма да личат много, ще ги забелязват само онези, които те познават добре. Обаче не се преуморявай. Изтощението ще ти носи треперене и замъглено зрение. Ако се пресилиш, ще получиш припадък. Никой не бива да знае за тази ти слабост. Най-доброто поведение е да се държиш така, че никога да не я проявяваш.
— Затова ли в чая имаше самодивско биле? — излишно попитах аз.
Той повдигна вежди.
— Какъв чай?
— Може да е бил шутът. Когато се събудих, в стаята ми имаше храна и чай…
— Ами ако е бил Славен?
Трябваше ми известно време, за да смеля думите му.
— Можели са да ме отровят.
— Но не са те отровили. Този път. Не, не бях аз, не е бил и шутът. А Лейси. Шутът те откри и кой знае защо, каза на Търпение. Докато тя се суетеше, Лейси тихо уреди всичко.
Мисля, че тайно те смята за също толкова разсеян, колкото господарката й. Само й дай и най-малката възможност и тя ще се заеме да подреди живота ти. Колкото и добри да са нейните намерения, ти не можеш да си го позволиш, Фиц. Убиецът има нужда от уединение. Сложи си резе на вратата.
— Фиц ли? — учудих се аз.
— Така се казваш. Фицрицарин. Вече ще те наричам така. Започва да ми писва от това „момко“.
Сведох глава. Продължихме да разговаряме за други неща. Прибрах се в стаята си около час преди изгрев-слънце. Легнах си, ала сънят ми бягаше. Винаги бях потискал тайния гняв, който изпитвах от положението си в двора. Сега той отново се разгоря в мен и не успях да си почина. Отметнах одеялото и облякох омалелите си дрехи, излязох от замъка и слязох в града.
Студеният влажен вятър бе като мокър шамар през лицето. Увих се в плаща си и си сложих качулката. Крачех бързо и избягвах заледените участъци по стръмния път. Опитвах се да не мисля, ала енергичният ход разпалваше колкото плътта ми, толкова и гнева ми. Мислите ми танцуваха като буен кон.
Когато пристигнах тук, Бъкип беше мръсно пренаселено градче. През последните десет години се бе разраснал и бе придобил известен блясък, макар че корените му продължаваха да си личат. Хубавият дълбок залив привличаше търговските кораби. По на север, където река Бък се вливаше в морето, бреговете бяха по-ниски и оттам търговските гемии проникваха чак до Вътрешните херцогства. Районът около речното устие често се наводняваше и реката местеше коритото си. Затова хората от града живееха скупчени на стръмните скали над пристанището като птиците на Яйчени скали. Това обясняваше тесните, зле настлани улички, които лъкатушеха надолу към водата. Къщите, дюкяните и хановете смирено се притискаха към скалите в опит да се скрият от почти постоянните ветрове. По-нависоко се издигаха яки дървени сгради с основи, вкопани дълбоко в скалата, ала аз не познавах обитателите на този богаташки квартал. Като малък бях тичал и играл сред по-скромните дюкяни и моряшки странноприемници близо до самото море.