След малко Кетрикен продължи:
— Ако имаше работа за вършене, тежка или лека, всички заедно се заемахме с нея. Помагала съм в огъването и преплитането на клони за плевник. Дори посред зима съм помагала в разчистването на снега. А веднъж построихме нова къща за едно семейство, чийто дом беше изгорял. Смяташ ли, че една Жертва не може да отиде на лов за зъл стар глиган, който убива козите, или да опъва въже, за да закрепи мост, съборен от придошлите води? — Тя ме погледна. От очите й струеше искрена болка.
— Тук в Бъкип не рискуваме живота на своите кралици — отвърнах аз. — Друго рамо опъва въже, имаме десетки ловци, които ще си съперничат за честта да убият глигана. Но кралицата е само една. Има неща, които е в състояние да извърши единствено тя.
Зад нас дамите съвсем я бяха забравили. Бяха им донесли сладки и чай. Те си бъбреха и топлеха ръце на чашите си. За миг ги погледнах, за да запомня кои придворни дами са дошли да уважат своята кралица. Започвах да разбирам, че Кетрикен не е от най-лесните господарки. Нейната камериерка Розмари сънено седеше на пода до масичката със сладка в малките си ръчички. Изведнъж ми се прииска отново да съм осемгодишен и да седна до нея.
— Зная за какво говориш — откровено отвърна Кетрикен. — Аз съм тук, за да родя наследник на Искрен. Не избягвам това задължение, защото не го смятам за такова, а за удоволствие. Само ми се ще да съм сигурна, че моят съпруг споделя чувствата ми. Той постоянно има работа в града. Зная къде е днес — там долу и гледа как строят корабите. Каква опасност ме заплашва, ако съм с него? Естествено само аз мога да му родя наследник, само той може да го зачене. Защо трябва да седя затворена тук, докато той изпълнява дълга си да защитава своя народ? Би трябвало да споделя този дълг като Жертва на Шестте херцогства.
Колкото и да бях свикнал с планинската искреност по време на престоя си там, директните й думи все пак ме смаяха. Затова и отговорът ми беше толкова дързък. Изправих се, отидох при прозореца и затворих капаците. Докато минавах покрай нея, се наведох и прошепнах:
— Ако си мислите, че това е единственото задължение на нашите кралици, дълбоко грешите, милейди. Ще бъда също толкова откровен, колкото сте и вие: не смятате ли, че пренебрегвате задълженията си към вашите придворни дами, които са тук единствено за да се грижат за вас, да разговарят с вас?
Помислете. Нима не могат да се занимават със същите ръкоделия в уютните си стаи или в компанията на госпожа Чевръстка? Вие въздишате по по-важно според вас задължение, но имате задача, която не е по силите на самия крал. Вие сте тук, за да я изпълните. Да възстановите бъкипския двор. Да го превърнете в желано и привлекателно място. В този замък отдавна не е имало толкова мила кралица. Вместо да гледате корабите, които са способни да построят и други, заемете се със задачата, която ви е поставена.
Закачих килима, който покриваше капаците и спираше студа на морските бури. После се отдръпнах и срещнах погледа на кралицата. За мое огорчение тя приличаше на сгълчана млекарка. От светлите й очи бяха бликнали сълзи и бузите й бяха зачервени, сякаш я бях зашлевил. Озърнах се към придворните дами, които все още пиеха чай и си приказваха. Розмари се бе възползвала от възможността и внимателно разчупваше сладките, за да види какво има вътре. Изглежда, никой не беше забелязал нищо нередно. Ала знаех колко са опитни в преструването придворните дами и се уплаших да не плъзнат слухове за това какво е казал копелдакът, че да разплаче престолонаследницата.
Проклех глупостта си и си напомних, че колкото и да е висока, Кетрикен не е много по-голяма от мен и е сама на чуждо място. Не биваше да й говоря така, а да изложа проблема на Сенч и да го оставя да накара някого да й го обясни. После ми хрумна, че той вече е избрал човека, който да се нагърби с тази задача. Отново срещнах очите й и нервно й се усмихнах. Тя проследи погледа ми до придворните си дами и лицето й бързо възвърна благоприличния си вид. Сърцето ми се изпълни с гордост от нея.
— Какво предлагаш — тихо попита Кетрикен.
— Срам ме е, че проявих такава дързост пред своята кралица — смирено отвърнах аз. — Моля я за прошка. Но ви съветвам да окажете на тези две верни дами известно кралско благоволение и да ги възнаградите за предаността.
Тя разбиращо кимна.
— И какво трябва да е това благоволение?
— Интимно събиране в покоите на кралицата може би, за да послушате някой менестрел или да погледате куклено представление. Няма значение какво забавление ще изберете. Важно е само да изключите от него онези, които са предпочели да не ви служат толкова вярно.