В гърлото ми напираха думи и ме задушаваха. „Славен — искаше ми се да му кажа. — Твоят син, който се опита да убие мен, твоя незаконороден внук. Разговарял ли си надълго и широко с него? Преди или след като ме постави под негова власт?“ Ала сякаш ми го бе казал Сенч или Искрен, внезапно осъзнах, че нямам право да оспорвам волята на своя крал. Дори не можех да го питам дали е предал живота ми на най-малкия си син. Стиснах зъби и не казах нищо.
Умен се взря в очите ми. После погледна към прислужника.
— Уолас, иди за малко в кухнята. Или където искаш, стига да не е тук. — Въпреки явното си неудоволствие, слугата се обърна със сумтене и излезе, но остави вратата открехната. По знак на Умен аз станах и я затворих. Върнах се на стола си.
— Фицрицарин — каза той. — Така няма да стане.
— Ваше величество. — За миг срещнах погледа му, после сведох очи.
— Понякога амбициозните млади хора постъпват глупаво — каза кралят. — Когато им покажат грешката, те се извиняват. — Внезапно вдигнах глава, като се чудех дали очаква извинение от мен. Ала той продължи: — Аз получих такова, извинение. Приех го. И повече няма да се оглеждаме назад. Довери ми се. — Въпреки мекия тон това не беше молба.
Поех си дъх и предпазливо го изпуснах. Успях да се овладея и срещнах погледа на своя крал с открито лице.
— Може ли да попитам защо ме повикахте, милорд?
— По неприятен въпрос — заяви Умен. — Херцог Жилав Беърнски смята, че трябва аз да го реша. Страхува се от последствията. Смята, че не било… политично сам да предприеме преки действия. Затова, макар и неохотно, удовлетворих молбата му. Нима не можем да срещнем пиратите на прага си и без вътрешни междуособици? И все пак те имат правото да го искат от мен и аз съм длъжен да се подчиня. Пак ще трябва да изпълниш кралското правосъдие, Фиц.
После ми описа точното положение в Беърнс. Една млада жена от Тюленовия залив отишла в Рипълкип, за да постъпи като воин при Жилав. Той с радост я приел, защото била и мускулеста, и сръчна, опитна с боздуган, лък и меч. Освен яка била и красива, дребна, смугла и гладка като морска видра. Скоро станала много популярна в двора му. Не била чаровна, но притежавала куража и силната воля, които привличат хората. Самият Жилав се привързал към нея. Тя съживила двора му и вдъхнала нов боен дух на стражниците му.
Ала напоследък си въобразила, че е пророчица и гадателка. Твърдяла, че била предопределена от морския бог Ел за по-висша съдба. Казвала се Мадя, произхождала от скромно семейство, но сега се преименувала с ритуала на огъня, вятъра и водата и се нарекла Мъжество. Ядяла само месо от твари, които била убила сама, и в стаите й нямало нищо, което да не е направила тя или да не е спечелила със сила. Последователите й се множали и сред тях били някои от по-младите благородници, както и много ратници под нейно командване. Тя проповядвала на всички за необходимостта да се завърнат към култа на Ел и се обявявала за строг и прост живот.
Смятала пиратите и претопяването за наказание, пратено от Ел заради разпуснатостта ни, за която обвинявала рода на Пророците. Отначало говорела предпазливо за тези неща. Напоследък станала по-открита, но не била толкова дръзка, че да бъде обвинена в измяна. И все пак правела волски жертвоприношения на морските скали, намазвала с кръв много млади хора и ги пращала на духовни походи като в дълбоката древност. Жилав чул слухове, че си търсела достоен мъж, с когото да съборят престола на Пророците. Щели да властват заедно, за да поставят началото на епохата на воините и да сложат край на епохата на земеделците. Според Беърнс много младежи били готови да си съперничат за тази чест. Херцогът искал да я спрем, преди да се наложи да я обвини в измяна и да принуди хората си да избират между Мъжество и него. Умен смяташе, че последователите й рязко ще намалеят, ако бъде победена в бой, пострада от тежка злополука или стане жертва на болест, която да я лиши от силата и хубостта й. Трябваше да се съглася с него, ала отбелязах, че в много случаи хора, които са загивали, после са били смятани за божества. Кралят подчерта, че това се случвало само ако човек бил загинал достойно.
После ненадейно промени темата. В Рипълкип на Тюленовия залив имало един стар свитък, от който Искрен искал да получи препис. Той изброявал всички беърнсци, които били служили на краля в Умението като членове на кликата. В него също се казвало, че в Рипълкип била останала реликва от дните, когато Праотците защитавали този град. Умен искаше на другия ден да замина за Тюленовия залив, да препиша свитъка, да разгледам реликвата и да му я опиша. Също трябвало да предам на Жилав най-добрите пожелания на краля и неговата увереност, че безпокойството на херцога скоро ще стане неоснователно.