Нямам хубави спомени от това пътуване. Срещнах се с Мъжество, защото тя също гостуваше в Рипълкип, докато изпълнявах писарските си задължения там. Тя напълно отговаряше на описанието на Умен — красива жена, гъвкава като котка. Жизнеността й привличаше хората. Когато се намираше наблизо, всички погледи я следяха. Целомъдрието й предизвикваше всеки мъж. Дори аз я харесах и страдах заради задачата си.
Първата вечер тя седеше срещу мен. Херцог Жилав ме посрещна много гостоприемно, дори поръча на готвачката си да сготви пикантното месно ястие, което обичах. Библиотеката му бе на мое разположение и можех да използвам услугите на младшия му писар. Дори имах честта да се радвам на свенливата компания на малката му дъщеря. Обсъждах преписването на свитъка с Мигновена, която ме изненада с кротката си интелигентност. Докато вечеряхме, Мъжество съвсем ясно посочи на събеседника си, че някога незаконородените били удавяни при раждането им. Изисквал го древният култ към Ел, заяви тя. Можех да не обърна внимание на забележката, ако тя усмихнато не ме бе попитала:
— Никога ли не си чувал за този обичай, копелдако?
Погледнах към херцог Жилав, ала той водеше оживен разговор с голямата си дъщеря и дори не се обърна към мен.
— Струва ми се, че той е точно толкова стар, колкото и обичаят гостите да се държат любезно помежду си на масата на своя домакин — отвърнах аз. Опитах се да си придам спокоен вид. За примамка. Жилав ме бе настанил срещу нея за примамка. Досега никога не ме бяха използвали толкова явно. Помъчих се да овладея личните си чувства. Поне бях готов.
— Според някои прелюбодеянието на баща ти е доказателство за упадъка на пророческия род. Аз, разбира се, не бих си позволила да говоря против семейството на своя крал. Но я ми кажи, как приеха майчиното ти блудство нейните близки?
Учтиво се усмихнах. Изведнъж престанах да изпитвам угризения относно задачата си.
— Не си спомням много нито за майка си, нито за нейните роднини — казах. — Но предполагам, че са мислили като мен. По-добре блудница или дете на блудница, отколкото предател на краля си.
Вдигнах чашата си с вино и отново се обърнах към Мигновена. Тя ококори тъмносините си очи и ахна, когато ножът на Мъжество се заби в масата на Жилав само на сантиметри от лакътя ми. Бях го очаквал и дори не мигнах. Само срещнах погледа й. Мъжество се беше изправила на мястото си с пламнали очи и разширени ноздри. Зачервеното й лице я правеше още по-красива.
— Кажи ми, ти учиш на древните обичаи, нали? — меко попитах аз. — Тогава не се ли придържаш към онзи, забраняващ проливането на кръв в дом, в който си само гостенка?
— Нима ти не си нечистокръвен?
— Също колкото теб. Не бих опозорил масата на херцога, като допусна да говорят, че позволява гостите му да се избиват едни други над хляба му. Или любезността към твоя херцог не те интересува, също както и верността към твоя крал?
— Не съм полагала клетва за вярност към твоя кекав пророчески крал — изсъска тя.
Гостите се разшаваха, някои неловко, други, за да заемат по-удобна за наблюдение поза. Значи имаше и такива, които бяха дошли да видят как Мъжество ме предизвиква на масата на Жилав. Всичко бе грижливо подготвено, също като бойна кампания. Дали Мъжество знаеше, че и аз не съм подготвен по-зле? Дали подозираше за пакетчето в маншета на ръкава ми? Дръзко повиших глас.
— Слушал съм за теб. Мисля, че онези, които се изкушават да те последват в измяната ти, ще постъпят по-разумно, ако отидат в Бъкип. Принцът престолонаследник Искрен търси опитни воини за новите си бойни кораби и войската срещу островитяните, които са наши общи врагове. Така според мен най-добре ще докажат воинските си способности. Нима това не е по-достойно, отколкото да се обърнеш срещу хората, на които си се клел във вярност, или да проливаш бича кръв при пълнолуние, когато същото месо може да нахрани сънародниците ни, ограбени от алените кораби?
Говорех пламенно и гласът ми набираше сила. Тя ме гледаше смаяно, удивена колко много знам за нея. Собствените ми думи ме увлякоха, защото вярвах в тях. Наведох се напред над чинията и чашата на Мъжество и доближих лицето си към нейното.
— Кажи ми, храбра жено, някога вдигала ли си оръжие срещу онези, които не са от собствения ти народ? Срещу пиратите с алените кораби? Мисля, че не си. Много по-лесно е да оскърбиш гостоприемството на домакина си или да осакатиш сина на съседа, отколкото да убиеш врага, дошъл да погубва народа ти.