Думите не бяха най-силното оръжие на Мъжество. Разярена, тя ме заплю.
Спокойно се отдръпнах и избърсах лицето си.
— Може би ще се престрашиш да ме предизвикаш на по-подходящо място и време. Може би след една седмица, на скалите, където толкова храбро си заклала съпруга на кравата? Може би аз като писар ще съм по-голямо предизвикателство за теб?
Херцог Жилав изведнъж благоволи да забележи какво става на масата.
— Фицрицарин! Мъжество! — сгълча ни той. Ала погледите ни останаха вперени един в друг и ръцете ми бяха опрени от двете страни на чинията й.
Струва ми се, че мъжът до нея също се канеше да ме предизвика, но херцог Жилав удари с паничката си сол по масата, като едва не я счупи, и гневно ни напомни, че това е неговата маса и няма да позволи да я омърсим с кръв. Той можел да почита едновременно крал Умен и старите обичаи и ни посъветва да постъпим като него. Смирено и красноречиво му се извиних, Мъжество също измърмори някакво извинение. Вечерята продължи, менестрелите запяха и през следващите няколко дни аз преписвах свитъка за Искрен и разглеждах реликвата, останала от Праотците, която ми приличаше просто на стъкленица с няколко много фини рибешки люспи. Мигновена изглеждаше твърде впечатлена от мен, за да се чувствам спокойно. От другата страна на монетата ме гледаше студената враждебност на онези, които подкрепяха Мъжество.
До двубой не се стигна, защото преди да изтече седмицата по езика и устата на Мъжество избиха циреи и рани, легендарното наказание за всеки, който лъже бойните си другари и нарушава клетвите си. Тя почти не можеше да пие, камо ли да яде, и болестта й до такава степен я обезобрази, че всичките й последователи я изоставиха от страх да не се заразят. Мъжество страдаше от толкова силни болки, че не можеше да излезе на студа и да се бие, а никой не желаеше да го направи вместо нея. Дълго чаках на скалите съперник, който така и не се появи. Мигновена чакаше с мен, наред с множество дребни благородници, пратени от херцог Жилав. Приказвахме си за какво ли не и пиехме бренди, за да се топлим. По залез-слънце от замъка дойде вестоносец да ни каже, че Мъжество напуснала Рипълкип, ала не за да се бие с мен. Препуснала навътре в страната. Сама. Мигновена плесна с ръце и ме удиви, като ме прегърна. Прибрахме се замръзнали, но весели и отново седнахме на масата в Голямата зала преди заминаването ми за Бъкип. Жилав ме настани от лявата си страна. Мигновена бе до мен.
— Знаеш ли — към края на вечерята каза херцогът, — приликата ти с баща ти с всяка година става все по-очевидна.
И всичкото бренди в Беърнс нямаше да е достатъчно, за да победи студа, с който ме изпълниха думите му.
(обратно)6 Претопените
Двамата синове на кралица Постоянство и крал Умен бяха Рицарин и Искрен. Само две години ги деляха във възрастта и те бяха по-близки от братя. Рицарин беше по-големият и на шестнадесетия си рожден ден получи титлата престолонаследник. Баща му почти незабавно го прати да реши един граничен спор с Халкидските държави. Оттогава той рядко се задържаше в Бъкип за повече от няколко месеца. Дори след като се ожени нямаше много време за отдих. Не че по онова време имаше чак толкова много гранични бунтове. По-скоро Умен искаше официално да установи границите си с всичките си съседи. Много от тези спорове се решаваха с меч, макар че постепенно Рицарин започна да прилага дипломация.
Някои твърдят, че възлагането на тази задача било по внушение на мащехата му, кралица Желана, която се надявала завареният й син скоро да намери смъртта си. Други казват, че по този начин Умен отдалечил първородния си син от погледа и властността на новата си кралица. Обречен от младостта си да си остане у дома, принц Искрен всеки месец отправяше официални молби към баща си да му позволи да последва брат си. Всички усилия на краля да го заинтригува с други задължения бяха напразни. Принц Искрен ги изпълняваше, ала не оставяше у никого нито капка съмнение, че предпочита да е при големия си брат. Накрая, на двадесетия рожден ден на Искрен, след шест години ежемесечни молби, Умен неохотно отстъпи.
Оттогава насетне до онзи ден след четири години, в който Рицарин абдикира и Искрен стана престолонаследник, двамата принцове заедно установяваха границите и сключваха договори и търговски спогодби със земите около Шестте херцогства. Принц Рицарин имаше дарба за работа с хора, и като личности, и като народ. Искрен се занимаваше с подробностите на договорите и точните карти на границите и помагаше на брат си със способностите си и на воин, и на принц.