— Тъй ли? Не се съмнявам, че чува всичко, което чуваш и ти. Не ме облъхвай с дъха си, миличък Уоласчо, запази го за своя принц, който си пада по тези аромати. В момента е при своите пушеци, струва ми се, и ако му дъхнеш, ще задреме, ще заклюма и ще си мисли, че приказваш мъдро и че дъхът ти е сладост неземна.
Докато говореше, продължаваше да напредва, използвайки тежкия си поднос като щит. Прислужникът бързо отстъпваше назад и шутът влезе в кралската спалня и остави таблата до леглото на краля. Очите му грейнаха.
— О, та той изобщо не си бил в леглото, този наш крал, освен ако не си го скрил под завивката, миличък Уоласчо. Излез, излез, кралю мой, мой Умнико. Крал твърде Умен си ти, че да се криеш под леглото. — Шутът толкова усърдно започна да мушка със скиптъра си очевидно празното легло и да пъха плъха зад балдахина, че аз не успях да сдържа смеха си.
Уолас се облегна на вътрешната врата, сякаш да я защити от нас, ала в същия момент тя се отвори навътре и прислужникът тежко тупна по задник на пода.
— Погледни го! — рече ми шутът. — Само го виж, моля ти се, как се поставя на моето място в кралските нозе и се прави на шут с тромавите си падания. Такъв човек заслужава, титлата „шут“, но не и длъжността!
Умен намръщено стоеше по халат на вратата. Той озадачено погледна Уолас на пода, вдигна очи към нас с шута, после пак погледна прислужника си и каза:
— От тая пара нямам никаква полза, Уолас. Само още повече ме заболява главата. И в устата ми остава гаден вкус. Махни я и кажи на Славен, че според мен новата билка може да пропъжда мухите, но не и болестите. Веднага я махни, преди да е увоняла и стаята. Здравей, шуте. Добре дошъл, Фиц. Най-после идваш да ми докладваш. Влез, седни. Чу ли ме, Уолас? Махни това отвратително гърне! Не, не оттук, изнеси го през другата врата. — И с махване на ръката Умен пропъди прислужника, като че ли бе досадна муха.
После бързо затвори вратата на банята, сякаш за да не позволи на вонята да проникне в спалнята му, и седна на стола пред огъня. След миг шутът вече бе придърпал масата до него, кърпата, която доскоро покриваше храната, се превърна в покривка, и той поднесе вечерята на краля не по-зле от най-добрата прислужница. Появиха се сребърни прибори и салфетка — фокус, който накара дори Умен да се усмихне, после шутът се сви до камината с колене, щръкнали почти до ушите, обгърнал брадичка с фините си ръце. Червеникавите отражения на пламъците заиграха по светлата му кожа и косата му. Всяко негово движение беше грациозно като на танцьор и позата му беше колкото комична, толкова и изящна. Кралят погали разчорлената му коса, като че ли шутът бе котенце.
— Казах ти, че не съм гладен, шуте.
— Казахте ми. Обаче не ми казахте да не нося храна.
— А ако бях?
— Тогава щях да ви кажа, че това не е храна, а димящо гърне като онова, дето ви го натрапва Уоласчо, за да напълня ноздрите ви с аромат, по-приятен от неговия. И че това не е хляб, а мехлем за езика ви, с който тутакси трябва да го намажете.
— Аха. — Кралят придърпа масичката и загреба лъжица супа. В нея плуваха ечемик, парченца моркови и месо. Умен колебливо я опита и започна да яде.
— Нима не съм поне толкова добър лекар, колкото Уоласчо? — доволен от себе си измърка шутът.
— Добре знаеш, че Уолас не е лекар, а просто мой слуга.
— Добре го знам, добре го знаете и вие, ала Уоласчо не го знае и точно затова не сте добре.
— Стига си дрънкал. Приближи се, Фиц, не стой там ухилен като идиот. Какво имаш да ми казваш?
Хвърлих поглед към шута и реших да не обиждам нито него, нито краля, като питам дали мога да говоря свободно. Затова просто разказах за случилото се, без да споменавам за тайните си действия, а само за техните резултати. Умен навъсено слушаше и накрая не каза нищо, само меко ме укори за лошите ми обноски на масата на херцога. После попита дали херцог Жилав Беърнски изглежда доволен от мира в херцогството си. Отговорих утвърдително. Кралят кимна и поиска свитъците, които бях преписал. Извадих ги и му ги показах.
Бях възнаграден с комплимент за изяществото на творбата ми. Умен ми нареди да ги занеса в кабинета на Искрен и да се погрижа синът му да узнае за тях. Попита дали съм разгледал реликвата от Праотците. Подробно му я описах. И през цялото — време шутът седеше пред огнището и ни зяпаше безмълвно като бухал. Кралят изяде супата и хляба под бдителния му поглед, докато аз четях свитъка на глас. Когато свърших, Умен въздъхна и се отпусна на стола си.
— Е, дай да видим тоя твой свитък — каза той и озадачен, аз му го подадох. Той отново внимателно го разгледа, нави го и ми го върна. — Добре владееш перото, момко. Браво. Занеси го в кабинета на Искрен и се погрижи да узнае за него.