Не се опитах да заспя, просто си легнах и се загледах в огъня. Когато тайната врата се отвори, веднага станах и се качих при Сенч. Заварих го кипящ от заразителна възбуда. Дори бледите му сипаничави страни бяха поруменели. Сивата му коса бе разчорлена, зелените му очи блестяха като брилянти. Той се разхождаше напред-назад и когато влязох, ме грабна в груба прегръдка. После се отдръпна и се засмя на смаяното ми изражение.
— Тя е родена да управлява! И това най-после се събужда в нея! Не можеше да се случи в по-подходящ момент! Тя може да спаси всички ни!
Ликуването му ми се стори непристойно.
— Не мога да преброя колко хора умряха днес — укорих го аз.
— О! Но не напразно! Поне не умряха напразно, Фицрицарин! В името на Ел и Еда, Кетрикен притежава и инстинкта, и грацията! Не го бях подозирал. Сега, ако баща ти беше жив, момко, и двамата с нея седяха на трона, щяхме да имаме владетели, които могат да обгърнат в ръцете си целия свят. — Той отпи от виното си и отново развълнувано се заразхожда. Никога не го бях виждал толкова въодушевен. Само дето не подскачаше. На масата имаше кошница и цялото й съдържание беше наредено върху покривката — вино, сирене, наденички, туршия, хляб. Дори тук, в кулата си, Сенч споделяше погребалния пир. Катерицата Слинк ме погледна с лакоми очи от отсрещния край на масата. Гласът на Сенч ме откъсна от мислите ми.
— Тя притежава много от качествата на Рицарин. Инстинкта да използва момента, да вземе една неизбежна и неприятна ситуация и да превърне във възвишена трагедия нещо, което в други ръце щеше да е просто клане. Имаме кралица, момко, в Бъкип отново имаме кралица!
Радостта му малко ме отвращаваше. И за миг се оставих да ме заблуди.
— Наистина ли смяташ, че кралицата се е преструвала? — колебливо го попитах. — Че всичко е било грижливо пресметнат политически ход?
Той се закова на място и се замисли.
— Не. Не, Фицрицарин, мисля, че го направи от сърце. Но това не понижава тактическата му стойност. А, смяташ ме за безсърдечен. Или за безчувствен в незнанието си. Истината е, че всичко ми е съвсем ясно. Много по-добре от теб разбирам какво означава за нас днешният ден. Знам, че днес загинаха хора. Знам дори, че са пострадали шестима от нашите. Мога да ти кажа колко претопени са били убити и след ден-два очаквам да науча имената на повечето. Имената, които вече съм записал, са включени в сметките за всичко, което са ни причинили алените кораби. Именно аз, момко, ще се погрижа на живите роднини да бъдат пратени кесии със злато за обезщетение. На семействата ще бъде съобщено, че кралят смята техните близки за паднали в бой срещу алените кораби. И моли да му помогнат да отмъсти за тях. Няма да напиша тези писма с удоволствие, Фиц. Но ще ги напиша с почерка на Искрен и подписа на Умен. Или си мислиш, че само убивам за своя крал?
— Извинявай. Просто когато влязох, ми се стори прекалено весел… — започнах аз.
— И наистина съм весел! Ти също би трябвало да се радваш. Досега бяхме без здрава ръка на кормилото и вятърът ни носеше накъдето поиска. А сега се появи една жена, която хвана кормилото и установи курса. И този курс е точно по вкуса ми! Както и по вкуса на всеки друг в кралството, на когото през последните години му е писнало да сме на колене. Ние се изправяме, момко, изправяме се, за да влезем в бой!
И аз най-сетне видях, че неговото ликуване се носи на гребена на вълната на гнева и мъката му. Спомних си изражението му в онзи черен ден, когато бяхме влезли във Фордж и бяхме видели какво са направили с народа ни пиратите. Тогава ми беше казал, че ще се науча да страдам, че това ми е в кръвта. Внезапно осъзнах правотата на чувствата му и си взех чаша вино, за да я изпия заедно с него. Вдигнахме наздравица за кралицата. Сетне Сенч стана мрачен и ми разкри защо ме е повикал. Кралят, самият Умен, повторил заповедта си да бдя над Кетрикен.
— И аз исках да поговоря с теб за това, че Умен напоследък повтаря някои свои заповеди или забележки.
— Известно ми е, Фиц. Правя каквото мога. Но здравето на краля е друга тема за друго време. Засега те уверявам, че тези повторения не са празно дрънкане на болен ум. Не. Днес кралят отново отправи молбата си, преди да слезе на вечеря. Повтаря я, за да е сигурен, че ще удвоиш усилията си. И той като мен смята, че като вдига хората на крак, кралицата още повече се излага на опасност. Въпреки че той не го казва толкова директно. Бъди нащрек, момко.