— А как да посмея да кажа, че разбирам нещо от последното ти изречение и да поискам от теб да повярваш на думите ми? — попита Моли.
Нещо в гласа й ме накара да се обърна към нея. За миг просто се гледахме. Сетне тя избухна в смях. Стоях неподвижно, обиден и сърдит, докато Моли, все още засмяна, се приближи до мен. И ме прегърна.
— Ти избра възможно най-заобиколния път, за да ми кажеш, че ме обичаш, Новия. Тайно да влезеш в стаята ми и после да си завържеш езика на възел заради думата „любов“. Не можеше ли просто отдавна да я изречеш?
Глупаво стоях пред нея. Погледнах я. Тъпо осъзнах, че съм станал много по-висок от нея.
— Е? — подкани ме Моли и за миг се озадачих.
— Обичам те, Моли. — В края на краищата съвсем не ми беше трудно да го кажа. И това ме изпълни с огромно облекчение. Бавно и предпазливо я прегърнах.
Тя ми се усмихна.
— И аз те обичам.
И най-сетне я целунах. В мига на целувката някъде край Бъкип един вълк извиси глас в ревнив вой и накара всички кучета да се разлаят в хор, който отекна в нощната тишина.
(обратно)9 Защита и обвързване
Често разбирам и коментирам мечтата на Федрен. Ако зависеше от него, хартията щеше да е нещо също толкова обикновено, колкото хляба, и всяко дете щеше да владее четмо и писмо, преди да навърши тринадесет години. Ала дори да беше така, мисля, че това нямаше да осъществи всичките му надежди. Федрен скърби за всички знания, които отиват в гроба със смъртта на човек, дори на най-простите хора. Той говори за време, когато всичко щяло да е записано на хартия и всеки щял да може да го чете и научава. Аз не вярвам. Някои неща могат да се научат от писаните думи, ала други се научават първо от ръцете и сърцето и чак сетне от главата. Убеден съм в това, откакто видях Мачторез да поставя парчето дърво с форма на рибата, чието име носеше, на носа на първия Искренов кораб. Очите му бяха съзрели този мачторез още преди да съществува и ръцете му се бяха заели да издялат онова, що сърцето му знаеше, че трябва. Такова нещо не може да се научи от писани думи. Навярно изобщо не може да се научи, а идва като Умението или Осезанието от кръвта на предците ти.
Върнах се в стаята си, седнах, загледах се в гаснещите въглени в огнището и зачаках замъкът да се събуди. Би трябвало да се чувствам изтощен. Вместо това почти треперех от енергията, която кипеше в мен. Представях си, че ако седя съвсем неподвижно, мога да усетя топлината на ръцете на Моли около мен. Знаех точно къде бузата й се е докоснала до моята. Ризата ми бе попила уханието й от кратката ни прегръдка и аз мъчително се чудех дали да остана със същите дрехи, или грижливо да ги прибера в скрина си и да ги запазя. Не смятах, че е глупаво толкова много да се вълнувам за това. Сега се усмихвам, ала на мъдростта, а не на глупостта си.
Утрото донесе ураганни ветрове и сняг, ала това само ме накара да се почувствам още по-уютно вътре. Може би така щяхме да получим възможност да се възстановим от предния ден. Не исках да мисля за клетите дрипави тела, за неподвижните им, студени лица, които бяхме измили. Нито за пламъците и топлината, които бяха погълнали трупа на Кери. Един спокоен ден в замъка щеше да се отрази добре на всички ни. Навярно вечерта щеше да ни завари събрани край огнищата на раздумка и музика. Поне така се надявах. Излязох от стаята си, за да отида при Търпение и Лейси.
Измъчвах се, защото отлично знаех точния момент, в който Моли ще донесе закуската на Търпение и по-късно ще се качи горе. Можех да съм там или в коридора. Нищо сериозно, просто съвпадение. Ала не се съмнявах, че ме наблюдават и че тези „съвпадения“ ще направят впечатление, ако започнат да се случват твърде често. Не. Трябваше да послушам предупрежденията на краля и Сенч. Щях да покажа на Моли, че притежавам мъжко самообладание и издръжливост. Щом трябваше да чакам, преди да започна да я ухажвам, щях да го направя.
Затова се върнах в стаята си и стисках зъби, докато не реших, че вече е излязла от покоите на Търпение. Тогава отидох и почуках на вратата. Докато чаках да ми отворят, си помислих, че съвсем не е лесно да удвоя бдителността си за Търпение и Лейси. Но имах някои идеи. Бях започнал още през нощта, като изтръгнах обещание от Моли, че няма да носи горе храна, която не е приготвила лично.
— Говориш точно като Лейси — укори ме тя и ми затвори вратата в лицето. За да я отвори след миг и да ме открие на същото място. — Върви да спиш. — И се изчерви и прибави: — И ме сънувай. — Тези думи ме пратиха тичешком в стаята ми и всеки път щом си помислех за тях, аз също се изчервявах.