Докато влизах в стаята на Търпение, се опитах да изхвърля всички тези мисли от главата си. Бях тук по работа, макар че Търпение и Лейси трябваше да смятат посещението ми за обикновена вежливост. Хвърлих поглед на ключалката и я намерих за напълно задоволителна. Никой не можеше да се справи с нея само с нож. Що се отнасяше до прозореца, дори някой да се покатереше по външната стена до него, трябваше да разбие не само здравите дървени капаци, но и да мине през лабиринт от безброй саксии с растения. Никой професионалист нямаше да влезе оттам. Лейси седна с вечното си ръкоделие. Лейди Търпение седеше до огнището без работа, като че ли беше малко момиченце.
— Знаеш ли, че в Бъкип има установена традиция на силни кралици? — неочаквано ме попита тя. — И не само от рода на Пророците. Много бъкипски принцове са си взимали жени, чието име е засенчвало тяхното в песните на менестрелите.
— Смяташ ли, че Кетрикен ще стане такава кралица? — попитах любезно. Нямах представа накъде води този разговор.
— Не зная — тихо отвърна Търпение и разсеяно разбърка жарта с ръжена. — Зная само, че аз нямаше да съм. — Тя тежко въздъхна, после вдигна поглед и почти извинително прибави: — Днес е една от тези утрини, Фиц, в които главата ми е пълна само с мисли какво можеше да е. Не биваше да му позволя да абдикира. Обзалагам се, че ако не го беше направил, днес щеше да е жив.
Нямаше какво да й отговоря. Търпение отново въздъхна и започна да рисува нещо по плочите с покрития с пепел ръжен.
— Днес аз съм жена, изпълнена с копнежи. Докато вчера всички останали бяха смаяни от постъпката на Кетрикен, тя ме накара да съм недоволна от самата себе си. Ако бях на нейно място, щях да се крия в стаята си. Точно като сега. Но не и баба ти. Виж, тя беше истинска кралица. В някои отношения много приличаше на Кетрикен. Постоянство беше жена, която подтикваше другите към действие. Особено другите жени. Когато тя беше кралица, повече от половината ни стражници бяха жени. Знаеш ли го? Някой път разпитай Ход за нея. Когато Постоянство пристигнала тук, за да стане кралица на Умен, Ход дошла с нея. — Търпение замълча. Тъкмо си мислех, че е свършила, когато тя тихо прибави: — Тя ме харесваше. Кралица Постоянство, искам да кажа. — И почти свенливо се усмихна.
— Знаеше, че не обичам тълпите. Затова понякога ме викаше, само мен, да й правя компания в нейната градина. Не разговаряхме много, просто тихо работехме на слънце. Това са едни от най-приятните ми спомени от Бъкип. — Търпение ненадейно ме погледна. — Тогава бях още момиче. И баща ти беше още момче. И още не се бяхме запознали. Родителите ми ме водеха в Бъкип, когато идваха в двора, макар да знаеха, че не обичам натруфеността на дворцовия живот. Каква жена беше кралица Постоянство — да забележи едно простовато тихо момиченце и да му отдели от времето си! Но тя си беше такава. По онова време Бъкип беше друг, много по-весел двор. Животът беше по-спокоен и много по-сигурен. Но после Постоянство умря от родилна треска и дъщеричката й почина заедно с нея. И след няколко години Умен се ожени повторно… — Тя въздъхна, после стисна устни и посочи мястото до себе си.
— Ела да седнеш тук. Трябва да поговорим за някои неща.
Подчиних се и седнах на плочите пред огнището. Никога не бях виждал Търпение толкова сериозна, толкова съсредоточена. Всичко това означаваше нещо, усещах го. Беше толкова различно от обичайните й теми за разговор, че почти ме плашеше. Когато се настаних, тя ми даде знак да се приближа още повече. После се наведе и прошепна:
— За някои неща е най-добре да не се говори. Обаче идва момент, когато трябва да бъдат изречени. Не ме смятай за дребнава, Фицрицарин, скъпи мой. Но трябва да те предупредя, че чичо ти Славен не е толкова добре разположен към теб, колкото може би си мислиш.
Не успях да се сдържа. Засмях се.
Търпение се възмути.
— Изслушай ме! — още по-настойчиво прошепна тя. — О, знам, че е весел, очарователен и остроумен. Знам какъв ласкател може да бъде и съм забелязала, че всички млади жени в двора започват да си веят с ветрилата, щом го зърнат, а младите мъже подражават на облеклото и маниерите му. Но под тази външност се крие и силна амбиция. Както и подозрителност и завист. Никога не съм ти го казвала. Но той яростно се възпротиви на решението ми да се заема с твоето образование, както и на обучението ти в Умението. Понякога се радвам, че се провали в това, защото ако ти беше успял, завистта му нямаше да има граници. — Тя замълча и когато видя, че я слушам сериозно, продължи: — Времената са сурови, Фиц. Не само заради алените кораби, които опустошават бреговете ни. Сега е време, когато всеки… роден като теб, трябва да внимава. Има хора, които мило ще ти се усмихват, но може да са твои врагове. Когато баща ти беше жив, разчитахме на неговото влияние. Но след като е… след като умря, осъзнах, че колкото повече растеш, толкова по-голяма опасност те заплашва. Затова се насилих да се върна в двора, за да проверя дали наистина има нужда от мен. Установих, че има и че ти си достоен за помощта ми. И се заклех да направя всичко възможно, за да те образовам и защитавам. — Търпение си позволи за миг да се усмихне доволно.