10 Задачата на шута
В мирно време владетелите ограничавали изучаването на Умението до членовете на кралското семейство, за да запазят магията в тайна и да сведат до минимум вероятността някой да я насочи срещу краля. Ето защо, когато станал чирак на Молба, Гален трябвало да довърши обучението на Рицарин и Искрен. По онова време нямало други ученици. Майката на Славен преценила, че болнавият й син няма да издържи суровите условия на това обучение. След безвременната смърт на Молба мястото й заел Гален, ала той нямал много задължения. Някои смятали, че не е чиракувал достатъчно дълго, за да стане истински учител. Други твърдели, че никога не бил притежавал необходимата за този занаят сила на Умението. Във всеки случай той нямал възможност да се докаже и да опровергае критиците си. В онези години нямало млади принцове и принцеси, които да може да обучи.
Едва след като започнало нашествието на пиратите с алените кораби било взето решение кръгът на владеещите Умението да се разшири. Отдавна не била създавана истинска котерия или клика, както казват някои. Преданията разказват, че по време на предишни нападения на островитяните не било нещо необичайно да съществуват три, дори четири котерии. Членовете им били между шест и осем и се избирали по взаимно съгласие, така че да могат да се обвързват помежду си и поне един от тях да притежава силна близост с управляващия монарх. Този ключов член докладвал директно на владетеля всичко, което му съобщавали другите, ако се касаело за котерия, предаваща послания или събираща информация. Други имали за цел да събират сили и да насочват към краля способностите си, когато се нуждаел от тях. Ключовите членове на тези котерии често били наричани „кралски люде“. Много рядко такива съществували независимо, просто като хора, притежаващи такава връзка с монарха, че той да извлича сила от тях, обикновено чрез физическо докосване. Владетелят можел да получи от тях издръжливостта, необходима му за използване на Умението. Според обичая котерията носела името на своя ключов член. Такава например е легендарната котерия на Кросфайър.
Гален напълно скъса с традицията, като създаде своята първа и единствена котерия. Тя прие името на учителя си и го запази дори след неговата смърт. Вместо да образува група от умели и да я превърне в котерия, Гален лично избра нейните членове. Липсваше им вътрешното обвързване на легендарните групи и действителната им близост беше насочена по-скоро към учителя, отколкото към краля. Ето защо ключовият й член, отначало Август, докладваше също толкова често на Гален, колкото и на крал Умен или принца престолонаследник Искрен. Със смъртта на Гален и унищожаването на Августовото Умение, ключов член на Галеновата клика стана Ведра. Другите оцелели членове на групата бяха Джъстин, Уил, Карод и Бърл.
Нощем тичах като вълк.
Първия път го помислих за особено жив сън. Безкрайното поле бял сняг, мастилените сенки на дърветата, мимолетните миризми, носени от студения вятър, удоволствието от гоненето и ровенето, придружаващи лова на мишки, осмелили се да напуснат зимните си леговища. Събудих се с ясен ум и добро настроение.
Ала на другата нощ пак го сънувах, също толкова живо. Събудих се, осъзнал, че когато се ограждам от Искрен и по този начин — от сънища за Моли, се оставям широко отворен за нощните мисли на вълка. Там не можеше да ме последва нито престолонаследникът, нито който и да е друг умел. В този свят нямаше дворцови интриги и козни, тревоги и планове. Моят вълк живееше в настоящето. Открих ума му чист от гмежта на спомените. От ден на ден той носеше единствено необходимостта да оцелее. Не помнеше колко мишки е убил преди две нощи, а само по-важни неща, например по кои животински пътеки има най-много зайци или къде е най-бързо течението на потока и водата никога не замръзва.
Така за пръв път му показах как да ловува. Отначало не се справяхме добре. Продължавах да ставам много рано, за да му нося храна. Казвах си, че това е малко късче от живота ми, което пазя само за себе си. Както беше казал вълкът, аз бях такъв, какъвто бях. Освен това, обещавах си аз, нямаше да допусна да стигнем до пълно обвързване. Скоро, съвсем скоро той щеше да е в състояние да ловува сам и щях да го пусна на свобода. Понякога си казвах, че го допускам в сънищата си единствено за да мога да го уча, за да мога по-скоро да се избавя от него. Не исках да си мисля какво би казал за такова нещо Бърич.