Замълча за миг, после високо и весело запя:
И ако все пак ти не ме послушаш, със хладно острие ще те промушат!И изведнъж пусна ръкава ми, направи салто във въздуха и голият му задник лъсна. Не успях да скрия удивлението и обидата си. Шутът стъпи на крака и Плъхчо скромно се поклони от скиптъра му на всички, които бяха спрели да наблюдават унижението ми. Избухнаха аплодисменти и смях. Онемях. Извърнах се и се опитах да мина покрай него, ала шутът с подскок ми препречи пътя. После на лицето му неочаквано се изписа строго изражение и той се обърна към всички, които все още се хилеха.
— Засрамете се! Как може да сте толкова весели! Да се кикотите и да сочите с пръст разбитото сърце на едно момче! Не знаете ли, че Фиц е изгубил скъпо същество? О, той крие своята скръб под изчервяването си, но тя отиде в гроба си и остави страстта му незадоволена. Онази най-упорито девствена и пълна с отровни газове девица, скъпата лейди Дайми, гушна букета. От собствената си смрад, не се съмнявам, макар някои да твърдят, че това се дължало на ядене на развалено месо. Ала разваленото месо, ще речете, има извънредно ужасен мирис, който отблъсква всеки, понечил да го изяде. Същото може да се каже и за лейди Дайми. Не тъгувай, клети ми Фиц, ще ти намерим друга. Още тозчас лично ще се посветя на тази задача! Заклевам се в черепа на сър Плъхчо. А сега ви моля да се върнете към задълженията си, защото вече много се забавих. Сбогом, клети Фиц. Сбогом, храбро, тъжно сърце! Да скриеш отчаянието си с толкова смело лице! Бедни безутешни младежо! О, Фиц, клети, клети Фиц…
И той се отдалечи по коридора, като печално клатеше глава и питаше Плъхчо коя стара вдовица било разумно да ухажва от мое име. Смаяно го проследих с поглед. Чувствах се предаден, че може толкова публично да ме изложи. Колкото и язвителен и непостоянен да беше шутът, никога не бях очаквал да стана прицел на шегите му. Продължавах да го чакам да се обърне и да каже още нещо, което да ми помогне да проумея случилото се. Но той не го направи. Когато зави зад ъгъла, осъзнах, че изпитанието ми най-сетне е свършило. Продължих по коридора, едновременно изпълнен със срам и озадачение. Римите се бяха набили в ума ми и знаех, че дни наред ще си блъскам главата над любовната му песен и ще се мъча да разгадая скрития й смисъл. Но лейди Дайми? Не можеше да заяви такова нещо, ако не бе вярно. Ала защо Сенч, питах се, би позволил публичната му личност да умре по такъв начин? Тялото на коя бедна жена щеше да бъде изнесено като мъртвата лейди Дайми, за да я погребат далечните й роднини? Дали просто беше решил по този начин да започне пътуването си, за да напусне незабелязано замъка? Но защо трябваше да е мъртва? За да заблуди Славен, че е успял да го отрови ли? С каква цел?
Напълно объркан, най-после стигнах до покоите на Кетрикен. За миг спрях в коридора, за да се успокоя. Внезапно отсрещната врата се отвори и отвътре излезе Славен. Не успях да се отдръпна навреме и залитнах. Преди да успея да се овладея, той великодушно заяви:
— Не се безпокой, Фиц. Знам колко си опечален и не очаквам извинение. — После приглади кожения си елек и изчака от стаята му да излязат придружителите му — те весело се кискаха. Славен им се усмихна, наведе се към мен и ме попита с отровен глас: — Къде ще бозаеш сега, след като старата развратница Дайми е мъртва? О, добре. О, сигурен съм, че ще намериш някоя друга бабишкера да те глези. Или си дошъл да съблазниш някоя по-млада? — Той ми се ухили, после ми обърна гръб и се отдалечи, последван от тримата си блюдолизци.
Обидата към кралицата ме разгневи. Яростта ме връхлетя с такава внезапност, каквато не бях очаквал никога. Гърлото ми се сви. Усетих, че ме изпълва страшна сила, и знаех, че горната ми устна се е повдигнала, за да оголи зъбите ми. Някъде отдалеч се донесе: „Какво? Какво става? Убий го! Убий го! Убий го!“ Направих крачка напред. Следващата щеше да е скок и зъбите ми щяха да се впият там, където шията се среща с рамото.