— Ще ми кажеш ли къде да търся?
Старецът сви рамене.
— Тук не мога да ти помогна — каза троснато. — Може да са навсякъде. — Извърна се с пълна липса на интерес, а аз си помислих как веднъж отхвърлени, старите богове потъват в забрава.
Следващите няколко часа се ровех из базиликата. Не открих статуя, която да прилича на боговете, в които вярвах аз. Видях очевидно морски бог, защото беше с опашка на риба и раковина в ръка, но не беше Ньорд. В един ъгъл открих статуя на мускулест мъж с гъста брада и реших, че съм попаднал на Тор, но когато го огледах по-внимателно, видях, че непознатият бог носи тояга, не чук. Никой истински вярващ не би забравил да изобрази Мьолнир или железните ръкавици и вдъхващия сили колан. Другата статуя, която възроди надеждите ми, беше на прикован към скала, гърчещ се в агония мъж. Реших, че може да е пакостливият Локи, когото боговете наказали, като завързали към една скала с червата на собствения му син. Само че не виждах следа от змията, чиято отрова ще падне на лицето на Локи, ако не я обере в купа вярната му жена Сигун, нито самата Сигун. Бях разочарован и че не открих каквато и да било следа от бога, който очаквах да намеря — Один. А сред всички надписи не видях нито една руна.
Едва в дъното на последната зала попаднах на барелеф, който със сигурност разпознах. Върху плоча, с дупки, на които на времето е висяла, бяха издялани трите норни, които тъкат съдбата на всички живи същества. Едната предеше, другата измерваше, третата държеше ножици. Докато ги гледах, ми хрумна, че тук се крие послание, в което трябва да се вслушам. Дори самите богове не могат да променят съдбата, изтъкана от норните, или по никакъв начин не можех да променя предопределеното за старата вяра. По-добре бе да се опитам да разбера това, което я заменяше.
Може тази мисъл да ми внуши Один, защото той скоро уреди желанието ми да се изпълни. Когато се върнах в казармите, ме чакаше съобщение от секретона на Йоан. В него ме информираха, че съм зачислен към хората на Аралт и че задължението ми ще е да бъда негов преводач с протомайстор Трдат на мисия от голяма важност. Когато показах съобщението на Пелагея и попитах кой е този Трдат, тя ми се стори озадачена.
— Много хора знаят името му, но не може да е същият човек. Той е протомайсторът, майсторът строител, поправил черквата на Хагия София, след едно земетресение. Само че това било по времето на баба ми. Този Трдат отдавна трябва да е мъртъв. Арменец, гениален архитект. Може този Трдат да му е внук или правнук. Титлата протомайстор е наследствена в семейството.
— Ами тази тайнствена мисия на Орфанотропа? Носят ли се из пазара слухове каква може да е?
— Без съмнение е свързана с василевса. Болестта му — въпреки че никой още не я нарича така — не изчезва. Дори се задълбочава. Сега го връхлита почти всеки ден. Лекарите не можаха да я спрат и Михаил потърси помощта на свещениците. Става все по-религиозен, чак нездраво, биха казали някои. Мисли, че ще получи от Господ лек в замяна на молитви.
— Искам да те попитам още нещо. Харалд ме помоли да открия най-добрия начин да прехвърли плячката от пиратския кораб в пари или златни кюлчета. И иска да го направи дискретно, за да не разберат властите.
Пелагея се усмихна с половин уста.
— Този твой Харалд вече възприема константинополските почини. Но както казах, най-добре внимавай. Ще пострадаш, ако Орфанотропа случайно научи, че си посредничил на Харалд на черния пазар и не си го уведомил.
— Ще кажа, че съм изпълнявал заповедта да спечеля доверието на Харалд.
— Какво точно предлага Харалд? — попита направо практичната Пелагея.
— Най-вече златни и сребърни предмети. Чинии, чаши, купи, монети от различни страни, малко бижута, малко перли. На галерата имаше какво ли не. Гмурците ни извадиха от изгорелия кораб малък глинен съд. Беше обвит в слама, за да не се счупи. Гръцкият капитан много се въодушеви, като го видя. Разчете надписите и каза, че е багрило за императорския цех за коприна.
— Разбирам го, ако в съдината е имало пурпурна боя — ми каза Пелагея. — Добиват я от мекотели. За да се оцвети само една императорска туника, са нужди дванайсет хиляди рачета. Багрилото е по-ценно и от най-чистото злато.
— Къде може Харалд да се отърве от тези неща, без да предизвика подозрения?
Пелагея се замисли за момент, после каза:
— Да се свърже със Симеон. Води се аргипропрат, продавач на сребро, но се занимава и със злато и скъпоценни камъни. Това е само прикритие за истинската му дейност, лихварството. Не се предполага да се занимава с това, но не може да устои на осемпроцентите лихви. В гилдията на банкерите вероятно знаят за него, но си затварят очите, защото им изнася да имат човек, с когото от време на време да сключват някоя неофициална сделка. Най-добре ще е аз да се свържа със Симеон. Има сергия на Милиона и се познаваме бегло. Ако успея да свържа Симеон с Аралт, ще искам такса, да речем, половин процент.