След вечерята Арута излезе на терасата и се загледа към залива.
— Какво има, Арута? — попита го Амос, който излезе след него.
— Трябва ми съветът ти — отговори принцът и въздъхна.
— Питай.
— Какво му е на Николас?
На лицето на Амос се изписа недоумение.
— Не те разбирам.
— Не е като другите момчета на неговите години.
— Кракът ли?
— Не мисля, че е от това. В него просто има нещо…
— Предпазлив е — довърши вместо него Амос.
— Да. Точно затова не бях склонен да го накажа за днешната им лудория с Хари. Това е един от много редките случаи, в които Николас е поел някакъв риск.
Амос въздъхна и се облегна на ниския каменен парапет.
— Не бях се замислял толкова за това, Арута. Ники е много добър момък… и не върши непрекъснато щуротии и пакости като двамата си братя.
— Боррик и Ерланд бяха толкова щури, че сдържаността на Николас ми идваше като балсам. Но сега тя започва да се превръща в нерешителност и свръхпредпазливост. А това е опасно за един бъдещ владетел.
— Ние с тебе се знаем отдавна, Арута — отвърна Амос. — Познавам те… от колко, май станаха двайсет и пет години? Ти най-много се тревожиш за хората, които обичаш. Ники си е добър момък и ще стане добър мъж.
— Не съм сигурен — дойде изненадващият отговор. — Знам, че в него няма дребнавост и притворство, но човек може да греши в прекалената си предпазливост също както и в прибързаността си, а Николас винаги е предпазлив. А ще ни трябва за важни неща.
— Поредната сватба ли?
Арута кимна.
— Това да си остане засега само между нас, Амос. Император Диигаи ни намеква недвусмислено, че вече е възможно по-голямо обвързване с Кралството. Бракът на Боррик с принцеса Ясмин беше стъпка в тази посока, но народът на пустинята е само една от подчинените раси в Кеш. Диигаи смята, че моментът е подходящ за брак с някоя от истинската кръв.
Амос поклати глава.
— Дворцовите бракове са гадна работа.
— Кеш винаги е бил най-голямата заплаха за Кралството — каза Арута. — Освен по време на Войната на разлома. И трябва да се отнасяме с тях вежливо. Щом императорът на Кеш има племенничка или братовчедка от истинската кръв, която иска да омъжи за брата на бъдещия ни крал, трябва много добре да укрепим границата си, преди да кажем „не“.
— Ники не е единственият кандидат, нали?
— Не, разполагаме и с двамата синове на Карлайн, но Николас може да се окаже най-подходящият… стига да бях сигурен, че става.
Амос помълча, после каза:
— Все още е млад.
Арута кимна.
— По-млад, отколкото се полага за годините му. Склонен съм да виня себе си…
— Винаги си го правил — прекъсна го с дрезгав смях Амос.
— За това, че прекалено много съм го пазил. Деформираният му крак… свитият му характер…
Амос кимна и отново се умълча. Накрая каза:
— Ами позакали го тогава.
— Как? — попита Арута. — Да го пратя в Граничните земи като братята му ли?
— Такова каляване ще е малко тежичко за него — отвърна Амос и поглади брадата си. — Мислех си дали няма да е добре да го пратиш за известно време в двора на Мартин.
Арута замълча, но по изражението му Амос разбра, че думите му са улучили целта.
— Крудий. Това за него ще е като втори дом.
— Вие с Луам сте възпитани добре там, а Мартин ще се грижи за момчето, без да го глези. Докато тук никой не смее да повиши глас, камо ли ръка да вдигне срещу „горкото недъгаво момченце на принца“. — Очите на Арута блеснаха гневно от тези думи, но той не отвърна нищо. — Просто обясни с едно писмо на Мартин как стоят нещата и можеш да си сигурен, че няма да позволи Ники да използва недъгавия си крак като извинение за каквото и да било. Принц Марк е горе-долу на годините на Ники и Хари, така че ако пратиш и този пакостник с него, ще станат двама приятели с благороден ранг, чиито характерчета са доста по-груби от този на Ники. Сигурно ще може да ги командва, но едва ли ще му треперят. Далечния бряг не е чак като Висок замък или Железен проход, но не е толкова цивилизован, та да не може Ники да се позакали.
— Ще трябва да убедя Анита — каза Арута.
— Тя ще разбере, Арута — каза адмиралът. — Не мисля, че ще ти се наложи чак толкова да я убеждаваш. Колкото и да й се ще да си опази момчето, ще разбере, че се налага.
— Ха, момче! Че аз бях само с три години по-голям от него, когато поех командата на бащиния ми гарнизон!
— Нали бях там. Помня. — Амос сложи ръка на рамото на принца. — Но ти никога не си бил млад, Арута.
— Прав си — засмя са Арута. — Бях малко прекалено сериозен.
— И още си.
Амос се обърна да си тръгне и Арута го попита: