Абигейл сви рамене.
— Кой ли разбира магията?
— Смяташ ли, че можеш да се провреш през прозорчето?
— Бих могла, ако не бях с рокля.
— Тогава ще си свалим роклите — каза Маргарет.
— Какво си намислила? — попита Абигейл.
— В секундата, в която видим кораб зад нас, смятам да скочим във водата. Плуваш ли добре?
Абигейл поклати глава.
— Изобщо ли не можеш да плуваш? — попита я невярващо Маргарет.
— Мога да цапам малко, ако водата не е много дълбока.
— Да живееш цял живот до море и да не можеш да плуваш! — изсумтя Маргарет, погледна твърдо приятелката си в очите и каза:
— Ще цапаш, а аз ще ти помагам, ако се наложи. Ако след нас идва кораб, няма да останем много дълго във водата.
— А ако не ни видят?
— За това ще се тревожим, като му дойде времето — последва отговорът на Маргарет. После отново усети странния гъдел и каза: — Приближават се.
Антъни посочи и Амос каза:
— Два пункта вляво, Родес.
Николас, Хари и Марк изгледаха магьосника и Хари каза:
— Не разбирам как може да е толкова сигурен. Всички в Крудий разправяха, че не е много добър магьосник.
Николас отвърна:
— Може и да не е добър магьосник, но според Накор той просто знае къде… — Тъкмо щеше да спомене името на Маргарет, но се сети за увлечението на Хари по нея и добави: — Къде са момичетата. Накор е убеден, че Антъни е по вярната следа. А Пъг каза да следваме съвета на Накор. — Амос беше карал Антъни да си използва магията по три пъти на ден, по изгрев-слънце, по обед и по залез, за да коригират курса.
Накор беше на носа и си говореше с Калис. Гуда се беше умълчал недалече от дребния исаланец, потънал в мисли.
Хари погледна към хоризонта.
— Как изобщо може да знае човек къде са при тази безкрайна водна шир?
Николас не можеше да не се съгласи. Освен няколкото бели облачета на север, небето беше пусто, както и океанът. През първите три седмици от пътуването бяха виждали острови тук-там, все от веригата на Островите на залеза и те поне нарушаваха монотонното еднообразие. Сега нямаше нищо.
След като първоначалната възбуда от това, че корабът, който гонеха, не е много далече, се изчерпа, дейността на борда влезе в обичайното си русло. Но напрежението си остана. Марк крачеше нервно по палубата или седеше, потънал в мрачни мисли. Николас и Хари помагаха на екипажа, мъчейки се да разнообразят малко времето си и междувременно усвояваха занаята на моряци. Постоянната работа, както и оскъдната храна бяха направили двамата слаби и длъгнести, а времето, прекарано по палубата, бе придало на Николас тъмен загар. Светлата кожа на Хари отначало беше изгоряла лошо, но Антъни му даде мехлем, с който да я намаже, и сега той беше станал толкова мургав, сякаш целия си живот беше изкарал на открито. Николас беше обръснал брадата си, докато Марк си я бе оставил, така че сега дори и да си приличаха, приликата им не изглеждаше толкова очебийна.
Другите се занимаваха с обичайните си неща. Накор и Антъни прекарваха повечето си време в обсъждането на магията, или „номерата“, както настоятелно я наричаше Накор. От време на време човек можеше да види исаланеца и увлечен в разговор с Калис.
Всички ставаха все по-угрижени, защото Амос бе заповядал да се намалят дажбите. Когато тръгнаха, бе решил, че провизиите им ще стигнат, но тъй като не знаеше дали сушата е малко отвъд хоризонта, или все още на седмици плаване, реши, че ще е по-добре да ги пести. А освен глада ги мъчеше и усещането, че плават в съвсем непознати води.
През последния месец бяха плавали далеч от всякаква суша, като последната им връзка с Островите на залеза бяха жалките ивици пясък и коралови рифове, които трудно можеха да се нарекат острови. След като и те останаха назад, не се виждаше нищо освен море.
Николас знаеше, че отвъд водната шир има друга земя. Приел го беше като факт, защото така му беше разправял баща му. Но ето че сега стоеше на палубата на кораб, плаващ в така нареченото Безкрайно море към някаква суша, докъдето нито един човек от Кралството не беше достигал, и колкото и да се мъчеше, не можеше да изтласка от ума си лекия гъдел на съмнението, тънкия гласец, който му нашепваше: „А може би моряците все пак са прави; може би онази карта е била измама.“
Само две неща поддържаха духа на моряците и ги караха да си вършат обичайната работа: обучението им в Кралския флот и твърдото командване на Амос. Колкото и да не вярваха, че магьосникът може да им каже къде пред тях е черният кораб, те все пак бяха убедени, че ако някой изобщо може да ги прекара през Безкрайното море и обратно, то това е адмирал Траск.
Николас вдигна очи към върха на главната мачта, където редовно имаше човек да гледа за кораба, който гонеха. По описанието на момичето Амос бе преценил, че корабът трябва да е галеон, модел, използван в миналото от Квег, понякога с пейки за гребци, друг път само с платна. Ако беше така, той смяташе, че ще е много по-бавен от неговия кораб и въпреки че им водеше с десетина дни или малко повече, ще могат да го настигнат преди да е достигнал далечното пристанище.