Тя сплете ръце на гърба си, изпъчи рамене и заслиза по стълбата, като подсвиркваше нещо. Николас се засмя.
— Какво му е смешното? — попита го Хари, макар да знаеше отговора.
— Само си помислих как Марк бързо-бързо ще се качи на палубата.
— Някой ден тя може да се изненада.
— Съмнявам се, че може да се изненада от нещо.
— Чудя се как ли би изглеждала в подходящо облекло — подхвърли Хари.
— И аз. Тя и под тези дрипи изглежда доста хубавичка и има чудесни очи.
— Май вече започнахме да забравяме за Абигейл, а?
— Така ли мислиш? — отвърна хладно Николас.
— Извинявай. Пошегувах се.
— Хубава шега, няма що.
Хари въздъхна.
— Извинявай. — После лицето му пак просветна. — Мислех си как ли ще изглежда в една от онези рокли, които носеха Маргарет и Абигейл на онзи прием, с всичките му там дантели и прочие.
Николас неволно се ухили.
— Имаш предвид ония с дълбоките деколтета, които майка ми намира за толкова скандални?
Хари също се ухили.
— Е, шията на Бриза е дългичка и нежна, а ръцете й са направо грациозни.
— Изглежда, аз не съм единственият, който забравя кого сме тръгнали да търсим.
— Май си прав — въздъхна Хари. — Може да е от скуката. Но като изключим Бриза, не съм обръщал внимание на нито едно момиче, все едно дали е хубаво, или не, след последната нощ, когато си говорихме с Маргарет и Абигейл.
Николас кимна.
— И още нещо — каза Хари.
— Какво?
— Чудя се защо си е избрала Марк, а не мен.
Николас погледна приятеля си и се увери, че въпросът му не е само на шега.
Наблюдателят горе извика:
— Капитане! Хора във водата!
Амос бързо закрачи към носа и Николас, Хари и половината от екипажа тръгнаха след него. Над вълните пред кораба се люшкаха няколко тела.
— Проклетите търговци — ядосано изсъска Амос. — Умрелите ги хвърлят на акулите.
— Единият е жив! — извика наблюдателят.
— Веднага да пуснете лодка! — викна Амос. — Обърни срещу вятъра, Родес!
Корабът зави, за да забави движението си и спуснаха лодката. Наблюдателят пак извика:
— Акули!
— Ще могат ли да извадят първо живия? — попита Николас.
— Не — отвърна Амос. — Ако акулите налетят първо на някой от мъртъвците, може би ще има шанс. Акулите са непредвидими. Може да обикалят в кръг около теб с часове, но могат и да налетят веднага щом паднеш във водата. Не може да се каже. — Той поклати глава.
— Може би ще успея ги отвлека — каза Калис, опъна лъка си и се прицели в акулата най-близо до кораба. Стрелата изсвистя, прониза акулата малко под гръдната перка и над водата швирна фонтан кръв.
Трите други акули се отказаха от носещите се над водата тела и се насочиха право към мятащата се край кораба тяхна посестрима.
— Голям късмет — каза Амос. — Кожата на акулите е здрава. Все едно да пронижеш броня.
— Късметът няма нищо общо — невъзмутимо отвърна Калис.
Мъжете в лодката прибраха оцелелия и загребаха обратно към кораба.
Когато вдигнаха оцелелия горе, Антъни клекна до него, огледа лицето му, извърна клепачите му и притисна ухо до гърдите му, после каза:
— Свалете го долу.
Амос махна на двама от моряците да отнесат мъжа в каютите, след което се обърна към кърмата и викна:
— Връщай на курса, Родес!
— Слушам, капитане!
Амос се почеса по брадата.
— Щом един от тях е останал жив…
— Значи вече ги настигаме — каза Николас.
Николас и Марк чакаха на палубата. Слънцето вече залязваше. Амос бе слязъл долу с Накор и Антъни при мъжа, който бе успял да оцелее в морето и се бавеха от часове. Никой не идваше да каже какво става.
Най-сетне Амос се появи на палубата, махна на Николас и братовчед му да се приближат и каза:
— Все още е жив, но едва диша.
— Кой е той? — попита Марк.
— Казва се Хокинс. Бил чирак на някакъв тъкач в Карс.
— Значи наистина е бил на черния кораб! — каза Николас.
— Да — потвърди Амос. — Каза също така, че изхвърлят мъртвите и болните рано сутрин заедно с боклука. Той се хванал за някакъв счупен сандък и така се спасил. Има лоша кашлица и според Антъни затова са го изхвърлили през борда. Цяло чудо е, че все още е жив.