— Добър ден, почитаеми дами — поздрави ги хладно Арджуна и седна на дивана.
Саджи остана прав.
— Лейди Маргарет — продължи Арджуна, — искам да ни разкажете какво знаете за град Сетанон.
Наблюдаваха непрестанно кораба пред тях. Вече можеха съвсем ясно да видят очертанията на платната и корпуса. Корабът беше огромен и се носеше през океана гордо, но за хората на борда на „Хищник“ във външността му нямаше нищо красиво.
Към пладне наблюдателят извика:
— Сменят курса, капитане!
— Дай наляво, Родес! — викна Амос.
— Какво правят? — извика от носа Николас.
Амос поклати глава, че не знае, след което извика на наблюдателя:
— Отваряй си очите за рифове!
— Водата си мени цвета, капитане! — извика един от мъжете при носа.
Амос изтича бързо при него, наведе се и каза:
— Става плитко. Но не е още опасно плитко.
Изправи се и продължи:
— Струва ми се, че скоро ще видим суша. Острови или може би онзи континент на картата. — Извика на наблюдателя горе: — Отваряй си очите за оня кораб! Ако промени курса, докладвай веднага!
— Слушам, капитане.
Амос махна с ръка на Николас и другарите му и ги изгледа.
— Гуда има най-голям опит като войник, затова ви съветвам да стоите до него. Не се поддавайте на излишна възбуда и не се опитвайте да спечелите битката сами. Онзи кораб е адски голям и на него сигурно има поне стотина воини освен редовния екипаж. — Погледна забързалия се по задачи екипаж и продължи: — Моите момци са печени и ще се погрижат за себе си. — После хвърли поглед напред към далечния кораб. — В тези неща промяната настъпва много бързо. Ако им се наложи да променят скоростта, може изведнъж да ги догоним и тогава битката ще започне всеки момент.
И без повече думи тръгна нанякъде.
Николас се обърна към Гуда и старият наемник каза:
— Е, служил съм и по кораби. — Посочи напред и добави: — Голям е, пустият му, много по-голям от нас. Това е лошо. Стойте около мен и си пазете гърба, защото тук няма фронт и тил. — После се обърна към Накор и Антъни. — Вие двамата най-добре слезте долу, а после елате да помогнете на ранените.
— Имам един-два фокуса, които може да помогнат — каза Накор.
— Несъмнено — каза сухо Антъни.
Гуда се обърна към Калис и Марк.
— Вие пък ще помогнете най-добре, ако се качите на такелажа с лъковете си. И подбирайте целите си. Сигурно ще имат стрелци по такелажа.
— Лъковете ни стрелят много по-далече от най-добрия арбалет — каза Калис.
— Знам, че ще ви е трудно, но сега гледайте да отдъхнете — каза Гуда на всички. — Когато започне битката, ще трябва да вложите цялата бързина, на която сте способни, а умореният войник прави грешки. — След което седна на палубата, загърна се в дрехата си и моментално се унесе в дрямка.
Хари и Николас се отдалечиха от заспалия наемник и Хари рече:
— Не разбирам как го прави това.
— Правил го е много пъти, така че няма никаква загадка.
— Може би — отвърна Хари. — Но не мисля, че някога ще мога просто да се отпусна и веднага да заспя като него.
— Видях те да го правиш в Крудий.
Така беше. Хари нямаше как да не се съгласи. Споменът за преживяното тогава, докато помагаха сякаш безкрай на оцелелите, ги натъжи. Дори стоящата недалече от тях Бриза не намери сили да се пошегува.
Николас се загледа към далечния кораб и се зачуди какво ли щяха да намерят на борда му. После се постара да се отърси от мрачните мисли и се прибра в каютата си, за да се опита да си почине.
Маргарет се подаде през прозореца, долови някакво движение с крайчеца на окото си и се дръпна преди обитателят на съседната им каюта да я види. Вдигна пръст до устните си и се вслуша.
Гласът, който чу, бе на Арджуна — говореше на езика на змиеподобните същества: редуващи се гърлени и съскащи звуци. Съществото му отговори и доколкото можеше да се съди по тона му, не беше никак доволно.
Абигейл пристъпи до нея и надзърна през прозореца. Преследващият ги кораб вече се виждаше съвсем ясно и макар познанията й в тези неща да бяха съвсем оскъдни, личеше си, че е кралски кораб.
— Кога ще се опитаме да се спасим? — прошепна тя.
Маргарет мълчаливо поклати глава, затвори прозореца и отговори също шепнешком:
— Мисля, че ще се приближат достатъчно чак утре сутринта. Тогава ще опитаме. Ще бъдат на по-малко от една миля от нас и лесно ще можем да ги пресрещнем с плуване.
Абигейл не изглеждаше съвсем убедена, но кимна.
Вратата се отвори и влезе Арджуна.