— Ще те женим ли за майката на Анита?
Амос се извърна изненадано, а после опря юмруци на кръста си и се разсмя с цяло гърло.
— А бе ти на кого ги говориш тия?
— Анита ми ги говори, а е говорила и с Алисия. В палата всички клюкарстват за вас двамата от няколко години: адмиралът и принцесата вдовица. Ще получиш знатен ранг и почести. Ако ти трябва някоя титла, ще го уговоря с Луам.
Амос вдигна ръка да го прекъсне.
— Чакай, рангът няма нищо общо с това. — След което сниши глас. — Животът ми мина в опасности, Арута. И всеки път, щом се кача на палубата, няма гаранция, че ще се върна. Зъл ставам понякога и не само когато съм в открито море. Винаги има шанс да ме убият.
— Да се оттеглиш ли мислиш?
Амос кимна.
— Живея по корабите от дванадесетгодишен, освен когато се помотах на сушата с твоя милост и Ги дьо Батира по време на Войната на разлома и после. Благодаря, но повече титли не ми трябват. Ако изобщо ще се женя, ще си остана у дома с жена си.
— Кога?
— Не знам — отвърна Амос. — Много трудно е да се реши човек. Разбрал си, предполагам, какво може да ти причини морето. — И двамата помнеха първото си пътуване заедно, когато дръзнаха да преминат, преди толкова години, Тъмните проливи зиме. Това пътуване много беше променило Арута, защото не само беше срещнал в открито море смъртта и беше оцелял, но беше стигнал в Крондор и бе срещнал любимата си Анита. Амос продължи: — Трудно е да оставиш морето. Още едно пътуване, може би, а после ще видим.
— Мартин ме помоли за малко помощ с устройването на новия гарнизон в Барран, горе по крайбрежието над Крудий. „Кралски орел“ е в залива, готов да отплава, с достатъчно оръжие и припаси за двеста войници с конете им за една година. Защо не го поемеш? Можеш да откараш Николас до Крудий, да продължиш покрай брега до новия гарнизон, след което да погостуваш малко на Мартин и Бриана преди да тръгнеш обратно.
Амос се усмихна.
— Последното пътуване, и то пак натам, откъдето започна проклетият ми късмет.
— Проклетият ти късмет ли?
— Да срещна тебе, Арута. Откакто те познавам, все гледаш да ми съсипеш удоволствието от живота.
Шегата между двамата беше стара.
— Е, доста добре се справи за непоправим пират като теб.
Амос сви рамене.
— Постарах се, доколкото мога.
— Хайде, бягай да си ухажваш дамата. И аз ще се върна при моята след малко.
Амос плесна Арута по гърба и го остави. Щом адмиралът си излезе, принцът отново се обърна към залива и се загледа в морето, потънал в мисли и спомени.
Скоро обаче чу стъпки и се обърна. Беше дошъл странният дребен исаланец.
— Исках да си поговоря малко с теб — каза Накор.
— Как мина покрай стражите в коридора? — попита Арута.
Накор сви рамене и отвърна само:
— Нищо работа.
Погледът му се отнесе към водата, сякаш виждаше нещо много далечно.
— Пращаш сина си на дълъг път.
Арута се извърна и изгледа исланеца с любопитство.
— Ти какъв си? Ясновидец? Пророк? Чародей?
Накор сви рамене.
— Комарджия. — Размърда ръка и между пръстите му сякаш от въздуха се появи тесте карти. — Така си изкарвам парите в повечето случаи. — Изви китката си и тестето изчезна. — Но понякога виждам неща. — Помълча малко, после продължи: — Преди години, когато срещнах Боррик, изпитах някакво влечение към него и после се сприятелихме.
Отново замълча, след което, без някой да му е разрешил, скочи върху ниския каменен парапет, дори клекна, погледна принца в очите и рече:
— Много неща не могат да се обяснят, принце. Защо знам някои неща и мога да правя други… номерцата ми, дето им викам. Но на дарбите си вярвам. Дойдох тук, за да опазя сина ти жив.
Арута поклати глава невярващо.
— Да го опазиш жив?
— Момчето тръгва към голяма опасност.
— Каква опасност?
— Не знам — сви рамене Накор.
— А ако го задържа тук? — каза Арута.
— Не можеш. — Накор поклати глава. — Не, това ще е грешно. Не трябва да го задържаш.
— Защо?
Накор въздъхна и усмивката му се стопи.
— Преди време се запознах с твоя приятел Джеймс. Той ми разказа някои неща за теб, за живота ти и как ти е спечелил обичта. Разказа ми за човек, който е видял някои неща.
Арута също въздъхна.
— Да. Виждал съм мъртъвци, които възкръсват, за да убиват. Виждал съм неземни магии. Познавах хора, родени на други светове. Говорил съм с дракони и съм виждал невъзможни неща да придобиват плът.
— Тогава трябва да ми повярваш — каза Накор. — Ти вече си направил избора си. Примири се с него. Но остави на мен и Гуда да тръгнем със сина ти.
— Защо пък Гуда?
— За да ме пази — отвърна Накор и пак се ухили.
— Боррик казваше, че си чародей.