Черният кораб бавно се отдалечаваше пред тях с издути платна.
— Магия — каза Антъни.
— Номер — изломоти Накор. — Засмукаха вятъра от въздуха около нас. Много гаден номер.
Амос не можеше да повярва на очите си. На около петдесет метра около кораба във всички посоки водата беше мъртво спокойна, но отвъд този кръг свежият вятър плющеше и вдигаше бели гребени по вълните. Амос удари безсилно с юмрук по перилото.
— За малко да ги хванем. — Пое си дъх и извика: — Пуснете лодка, Родес! Пригответе въже за буксир.
— Искате да ни измъкнете на буксир от тази магия ли? — попита Марк.
— Отрязвали са ме и преди — отвърна кратко Амос. — Понякога това е единственото, което можеш да направиш.
— По-добре да изчакаме — каза Гуда.
Николас гледаше бягащия черен кораб, който ставаше все по-малък и по-малък.
— Те спряха — каза Маргарет.
— Какво? — попита Абигейл.
— Изостават.
Абигейл погледна през прозореца и изохка:
— О, богове, не! — Очите й се насълзиха. — Какво ще правим сега?
— Тръгваме веднага! — каза Маргарет и бързо започна да развързва връзките на роклята си. Издърпа дантелите и тъкмо се канеше да я свали, когато вратата се отвори и в каютата влезе Арджуна.
— Почитаеми дами, съветвам ви да запазите дрехите си. Ако ви видят голи, това може да разсее хората ми.
Даде знак и влязоха двама едри моряци в черно. Арджуна каза:
— Те ще ви попазят малко, за да не би някоя припряна глава като нас, лейди Маргарет, да реши да рискува да плува на такова разстояние във вода, в която гъмжи от акули. После ще махнат пироните и ще можете отново да си проветрявате каютата.
Усмихна се, обърна им гръб и си излезе. Абигейл се отпусна на леглото и погледна приятелката си. Маргарет бавно оправи роклята си и се загледа през прозореца към бавно отдалечаващия се кораб.
Всички безсилно гледаха как черният кораб се отдалечава с издути платна. Адмиралът сипеше люти ругатни и крачеше по квартердека, а после слезе и отиде при Николас и останалите при носа и попита Накор:
— Можеш ли да направиш нещо?
Дребосъкът сви рамене и отвърна:
— Може би, ако си помисля малко по-дълго. А може би не. Трудно е да се каже.
— Има едно заклинание, което съм учил, но никога не съм използвал — каза Антъни. — За контролиране на времето. Но може и да не подейства.
Амос го изгледа мрачно.
— И?
— Ами, опасно е.
— Да правиш номера, които не знаеш как да използваш, винаги е опасно — каза Накор.
Амос се почеса по главата.
— А какво смятате за това заклинание, с което ни хванаха?
— Ами, то е същата магия като… — почна Антъни.
— Номер — прекъсна го Накор.
— … като тази, която предлагам да направя. Ако не направим нищо, ще се задържи още един ден, ако не и повече. Ако магьосникът, който го е направил, е особено надарен и учен, може да се задържи и цяла седмица.
Амос изруга и попита:
— Друг избор имаме ли?
— Ако можем да ги настигнем преди да стигнат пристан или поне скоро след това, ни остава някаква надежда да намерим пленниците — рече Николас. — Но ако стигнат до пристан дори ден преди нас, може да се окаже невъзможно да ги намерим.
Амос не изглеждаше доволен, но кимна и каза на Антъни:
— Нещо по-специално трябва ли ти?
— Само късмет — отвърна Антъни.
— Всички на палубата, Родес! — викна капитанът.
Когато целият екипаж се събра, Амос каза високо:
— Момчета! Сега ще се опитаме да надвием това заклинание, дето ни спря вятъра. Не знаем какви ще са последствията, затова искам всеки да си е на мястото и да е готов дори за буря.
Моряците замълвиха тихи молитви към едно или друго божество, но всички застанаха мирно, когато Амос кимна на Антъни.
Антъни каза:
— Накор, ако можеш да ми помогнеш, сега е моментът.
Накор сви рамене и отвърна:
— Този номер не го знам, така че няма да разбера дали го правиш както трябва или не. Най-добре ще е просто да го направиш и да се довериш на боговете.
Антъни притвори очи и зашепна някакво заклинание.
Внезапен лек полъх погали Николас по бузата и той се озърна към другите. Марк и Бриза вдигнаха едновременно очи към върха на мачтата. Николас също погледна натам и видя, че платното започва да се раздвижва.
В следващия миг вятърът се усили и корабът започна да завива, а платната — да се издуват.
— Опъни платната, Родес, и поеми курс след черния кораб! — изрева Амос.
Антъни продължи заклинанието си. Николас погледна към Накор. Дребосъкът сви рамене.
— Казах, че този номер не го знам.
Вятърът набра сила и Амос извика:
— Следете за буря, Родес!