— Три — отвърна Амос и изведнъж също се разсмя.
И в същия миг зад борда се чу дрезгав вик:
— Ей, ако няма да ви разваля много веселбата, би ли ми подал някой ръка?
— Хари! — извика Николас, наведе се да помогне на приятеля си да се качи в лодката и каза: — Помислих си, че си се удавил.
Хари изохка и отвърна кисело:
— Както виждам, голяма скръб пада по този повод.
— Просто сме малко замаяни, след като все пак оцеляхме.
— Паднах през борда. Помислих си, че всички сте загинали.
— Изненадан съм, че повечето все пак оцеляхме — каза Амос. — Вижте. — Той посочи две други лодки, които идваха към тях и извика: — Родес с вас ли е?
Един от моряците отвърна:
— Видях как една греда му отнесе главата, капитане. Мъртъв е със сигурност.
— Колко сте?
— Двайсет и седем в тази лодка и още деветнайсет в другата, сър.
— Провизии?
— При нас нищо, капитане.
От другата лодка един моряк се провикна:
— При нас има буре със свинско и още едно със сухи ябълки, капитане.
Амос се огледа и викна:
— Тръгваме към брега. Скоро ще мръкне, а не искам да се носим безцелно през нощта. Следвайте ни.
Гуда и един от моряците загребаха към брега, а Амос се обърна към Калис:
— Гледай за скали отпред. Ако водата се разделя на две страни, значи има подводна скала.
— Какво ли има там горе? — попита Николас.
— Гори сигурно, или храсталаци — отвърна Калис. — Или степ. Място, където ще мога да изляза на лов.
— А може и някое градче да има там — подхвърли все още подгизналият като удавен плъх Хари.
— И ще мога да си купя чиста риза — обади се Бриза.
— И нещо за ядене — подхвърли Накор.
Поеха бавно между скалите, издигнаха се на гребена на една по-голяма вълна и се оставиха да ги изтласка към брега. Изведнъж Калис извика:
— Скали! Завий надясно!
В следващия момент се чу стържещ звук и лодката изведнъж спря, сякаш се удари в стена. Калис и Марк излетяха през носа и цопнаха във водата, а Бриза изпищя.
Дъното бе пробито и от дупката започна да нахлува вода.
— Хвърляйте всеки каквото може и плувайте към брега! — изрева Амос.
Обърна се и извика към другите две лодки:
— Ударихме се в скалите! Карайте настрана!
Морякът на носа на първата махна с ръка да покаже, че е разбрал, и двете лодки завиха наляво от лодката на Амос и продължиха.
Николас награби два пълни с прясна вода мяха и скочи през борда. Преплува лесно, докато дъното не стигна до гърдите му и продължи с газене към сушата. Всички се измъкнаха.
Втората лодка заседна върху един скален ръб под водата и моряците заругаха ядосано, принудени и те да я изоставят. В третата реагираха навреме и я изкараха на брега невредима.
Амос се разпореди няколко моряци да се върнат с плаване при втората лодка и да видят дали не може да я издърпат.
— Ако не я спасим, вълните ще я разбият в скалите.
Повече от дузина мъже, всички изтощени от преживяното, нагазиха във вълните и заплуваха към лодката. Забутаха я и задърпаха, но не можаха да я измъкнат.
Накрая Амос им даде сигнал да се връщат. Когато всички стигнаха на брега, морякът, който беше махнал на Амос от носа на лодката, каза:
— Поела е много вода, капитане, и се е впила в тези скали като лешояд в умряло псе.
— По дяволите! — Амос се обърна и огледа брега. Сенките от стръмните канари над тях вече се бяха удължили над водата и вечерният хлад се усещаше. — Вижте дали можем да намерим дърва за огън — обърна се той към Николас, Марк, Калис и Бриза. — Скоро ще стане студено, а одеяла нямаме. — Бързо направи сметка: четиридесет и девет войници и моряци, Николас и приятелите му, всичко петдесет и осем оцелели — от над двеста души. Изрече кратка молитва към Килиан, богинята на моряците, да бъде милостива с душите на изгубените.
Въздъхна примирено и каза на екипажа си:
— Развърнете си и вижте дали на брега не е изхвърлено нещо полезно. — Огледа се и добави: — Остават ни още два часа светло, така че хайде да видим къде се намираме.
Мъжете се подчиниха и тръгнаха по плажната ивица — част от тях закрачиха на северозапад, а другите — на югоизток през скалите. Малцината, които се оказаха твърде тежко пострадали, за да могат да помръднат, просто се отпуснаха на пясъка притихнали и примирени.
Амос се обърна към Накор и Гуда, които продължаваха да държат изпадналия в несвяст Антъни.
— Ако можете, разбудете го, но помогнете на останалите да поразучим какво има наоколо. Имам чувството, че ще трябва да използваме всички предимства, които можем да си набавим, ако държим да оцелеем.
Гуда остави припадналия магьосник върху пясъка и го разтърси силно, но той не помръдна. Гуда се надигна, остави го и тръгна след другите, за да види какво са изхвърлили вълните на брега и дали ще свърши работа. Накор се обърна към Амос и каза: