— Съжалявам за кораба ти.
— Аз също — отвърна Амос.
Накор бръкна в торбата си, дръпна ръката си като ужилен и изпъшка:
— О, каква беля!
— Какво има? — учуди се Амос.
— Има един търговец в Ашунта, който много ще се ядоса, щом разбере, че плодовете му са се развалили от морска вода.
Глава 13
Изкачване
Огънят едва тлееше.
Бриза се беше сгушила в напразно усилие да се стопли. Останалите седяха скупчени около другите малки огньове или крачеха по тясната пясъчна ивица, за да не изстинат. Предния ден бяха проучили брега и в двете посоки, но след всеки завой не намираха нищо друго освен камънаци и пясък и сякаш безкрайна каменна стена над тях. Малкото дърва, които бяха намерили, вече привършваха, а колкото изпепеляващо горещо бе денем, толкова студено беше през нощта. Вълните бяха изхвърлили достатъчно отломки от разбития кораб и двете лодки, така че успяха да вдигнат груб навес от платно и греди, но изхвърленото дърво беше твърде прогизнало за нещо повече, освен да тлее, без да дава топлина. Осоленото свинско се оказа гранясало, но сушените ябълки ставаха за ядене. Питейната вода беше достатъчно, а един от моряците имаше куки и почнаха да ловят риба от скалите. Хванаха малко риба и в плитчините след отлива, но след като нямаха котле, в което да я сготвят, уловът не ги зарадва особено. Никакви птици не се мяркаха по брега, а малкото, които прелитаха над главите им, изглежда, не гнездяха наблизо.
Антъни се беше съвзел, но не помнеше почти нищо от опита си да прекрати заклинанието, което ги беше хванало в примка. Беше потресен, когато разбра, че са загубили кораба, и като че ли излезе от паниката си едва когато се увери, че имат нужда от дарбите му на лечител.
На заранта Амос дойде при Николас и каза:
— Загиваме. Ако съществува някъде по-негостоприемен бряг на този свят, то аз поне не съм го виждал.
— Какво предлагаш да направим? — попита Николас.
— Едната здрава лодка няма да може да побере петдесет и осем души. Имаме две възможности. Или да подберем екипаж, който да се опита с гребане да заобиколи тези канари и да стигне до някое населено място, след което да докарат помощ за останалите, или всички да се опитаме да се изкачим по скалите. Или да направим и двете едновременно.
— Не — каза Николас. — Оставаме заедно.
Амос изглеждаше готов да заспори, но след като помисли малко, се съгласи.
— Прав си. Но едно е сигурно: не можем повече да стоим тук. Ще пукнем от глад.
— Тогава да започнем да търсим пътека нагоре.
Амос кимна.
— Аз съм най-старият тук и освен това катеренето по стръмни скали никога не ми е харесвало, но сега нямаме избор. Или канарите, или нищо.
Ник въздъхна.
— И аз не съм добър катерач. Кракът ми… — Извърна се към Калис и Марк. — Ако някой от вас види пътека, извеждаща догоре, дали ще я познае?
Марк се намръщи, но Калис кимна и стана.
— В коя посока?
— Ти тръгни натам — каза Николас и посочи на северозапад, след което се обърна към Марк: — А ти — в обратната посока. Но не се отдалечавайте на повече от половин ден. Щом стане пладне, тръгнете обратно.
Двамата кимнаха и поеха с твърда крачка, но без да бързат прекалено, за да пестят изтощените си сили. Мисълта за глада беше на ума на всеки и Николас знаеше, че ако скоро не намерят храна, ще умрат. Десетина от моряците бяха ранени или болни. Накор и Антъни правеха всичко, за да облекчат страданията им, но без торбата с билки на магьосника не можеха да постигнат почти нищо. Николас им съчувстваше. Самият той беше целият натъртен и знаеше, че най-здравите не са по-добре от него. Изненадваше го, че не бяха пострадали повече, но си призна с тъга, че още по-тежко пострадалите от бедствието просто нямаше как да оцелеят.
Докато Калис и Марк ги нямаше, се заеха да направят опис на малкото полезни вещи, които бяха успели да съберат от изхвърленото на брега. Разполагаха с много малко оръжие: самият Николас и Гуда бяха опазили сабята си и меча, Калис разполагаше с лъка си и освен това имаха няколко ками и ножове. Имаше една торба със сухари, опазили се в едно изхвърлено на брега буре, освен сушените ябълки. Тук-там по пясъка лежаха парчета въже и Николас изпрати няколко души да ги съберат, за да се използват при катеренето.
Николас се отчая, след като цялото събиране и описване отне не повече от час. Мъчейки се да не обръща внимание на собствения си глад, той приседна до изгасналия вече огън и зачака.