Бриза дойде, седна до него и погледна Накор и Хари, които се мъчеха да запазят оскъдните си остатъци от енергия с помощта на съня.
— Мога ли да те попитам нещо? — обърна се момичето към Ник.
Той кимна.
— Какво?
— Марк… — почна тя и се умълча.
— Какво Марк?
— Ами, ти го познаваш добре… — започна тя отново.
Николас я прекъсна.
— Едва ли го познавам изобщо.
— Мислех, че сте братя — каза тя.
— Аз пък мислех, че знаеш.
— Какво да знам? — попита момичето.
— Кой е Марк.
— Да, син е на някакъв си херцог, поне така ми каза Хари. Не знаех дали трябва да му вярвам.
Николас кимна.
— Той не ми е брат. Братовчед ми е.
— Но ти каза, че почти не го познаваш.
— Така е. Запознах се с него няколко седмици преди да срещна теб. Аз не живея на Далечния бряг.
— А къде живееш? — попита Бриза.
— В Крондор — отвърна той кратко.
— Надявах се, че ще можеш да ми разкажеш за него.
Николас изпита съжаление към момичето, защото това го увери, че зад задевките й с Марк се крие по-дълбоко чувство.
— Не знам какво да ти кажа за него. Повечето тук сме от Крондор. Може би някой от войниците…
Тя сви рамене.
— Няма нищо. Бездруго едва ли изобщо ще се измъкнем оттук.
— Не казвай повече това. — Тонът му беше рязък и властен.
Тя го изгледа с широко отворени очи, а Хари надигна глава и каза сънено:
— Какво?
Ник осъзна, че е заговорил високо.
— Имах предвид дори да не си го мислиш. Отчаянието е заразително. Ако се предадем ще измрем. Нямаме избор, освен да вървим напред.
Бриза се отпусна до похъркващия Накор и промълви:
— Знам.
Някъде по залез-слънце Калис се появи, а след няколко минути от другата страна се приближи и Марк. Калис каза:
— Не открих нищо, което малко поне да прилича на пътека за изкачване нагоре.
— На юг също няма нищо — добави Марк.
— Тогава трябва да започнем да се катерим оттук или да се придвижим на юг.
— Защо пък на юг? — възрази с уморен глас Марк. — Нали току-що казах, че натам няма нищо.
— Защото бездруго ще трябва да продължим на юг. Ако отново се изправим пред труден избор, поне да сме по-близо до крайната ни цел.
Амос кимна.
— Щом ще правим нещо, по-добър план от този едва ли може да се предложи. Хайде сега да поспим и призори тръгваме.
— Добре — каза Николас. — И да изядем това, което няма да можем да носим, за да съберем и повече сили.
Приближиха се Накор и Антъни. Носеха дърва.
— Бях ги оставил на скалите да поизсъхнат — каза дребният мъж.
— Ако можете да запалите огън, ще горят — каза Антъни.
Калис събра недоизгорелите дърва от снощния огън, струпа малка купчина трески, извади кремък и го заудря с ножа си да изкара искри. Скоро огънят се разгоря и надви тъмнината и студа.
Моряците се събраха около него. Антъни взе една главня и накладоха втори огън, а после двамата с Накор пренесоха болните по-близо до топлината и всички се настаниха, за да изкарат дългата нощ.
Накор приседна до Николас. Никой нямаше настроение за разговори; повечето или се опитваха да отдъхнат, или похапваха от сушените ябълки, твърдите сухари и полуизпечената риба. Накор заяви без предисловия:
— Водата ще ни е проблем.
— Защо? — попита Ник.
— Не можахме да намерим извор. Разполагаме с меховете, които спасихме от кораба, но няма да стигне, а не можем да влачим буретата.
— Особено нагоре по скалите — изсумтя Амос.
Николас въздъхна.
— Ти какво предлагаш?
Накор сви рамене.
— Просто всеки да изпие колкото може, преди да тръгнем.
— А храната? — попита Николас.
— До утре ще ни остане малко — отвърна Антъни и седна уморено край огъня. — Преди малко един от хората издъхна.
Амос изруга, повика двама моряци и им нареди:
— Вземете малко от платното. Не можем да му ушием саван, но го увийте и го овържете с въже. Утре ще го погребем в морето.
Двамата кимнаха мълчаливо и се отдалечиха да изпълнят тъжния ритуал.
— Ще има и други — отрони мрачно Амос.
Никой не проговори повече.
Вече ден и половина се тътреха на юг по брега. Николас редовно ги спираше за отдих, защото умората и гладът си казваха своето. Късно на втория ден Марк каза:
— Тук спрях търсенето си миналия път.
Николас се почувства отчаян. Беше им отнело близо два дни, за да донесат болните и ранените там, докъдето Марк бе стигнал само за половин ден. Но се постара да овладее мрачното си настроение и нареди:
— Двамата с Калис тръгнете да огледате напред.
Марк и елфът се надигнаха и се затичаха леко, оставяйки зад гърба си отпусналите се да отдъхнат корабокрушенци. Амос махна на Ник да се отдалечат малко от другите и когато прецени, че няма да ги чуе никой, каза тихо: