— Все още не ми е съвсем ясно за какво говориш — каза Николас.
Накор кимна към пещерата и отвърна:
— Духовете на някои от тези хора са готови да умрат. Време им е да се задвижат. Схващаш ли?
— Мисля, че да. Затова някой с по-тежки рани ще се справи, докато друг ще умре.
— Да. Не трябва да се чувстваш виновен за това нещо. Това е избор, който всеки прави сам, въпреки че може и да не го осъзнава. То е извън властта на принцове и на жреци. То е битка между човешкия дух и съдбата.
— Мисля, че вече разбирам — каза Николас. — Когато корабът потъна под водата, се задавих. Не можех да дишам и пропадах все по-надолу и по-надолу, и си помислих, че ми е дошло време да умра.
— Какво изпита?
— Бях ужасно изплашен, но след това, преди да бъда изхвърлен нагоре във въздуха, изпитах странно спокойствие.
Накор кимна.
— Това е урок. Но не ти е било дошло времето. За някои от тези мъже е дошло. Трябва да приемеш това.
— Но не съм длъжен да ми харесва.
Накор се ухили.
— Точно затова може би един ден от теб ще стане добър владетел. Но засега трябва просто да се изкачиш по тази скала, нали?
Николас се усмихна успокоен и в същото време — с тъга.
— Знам. Ако сега не поведа, никога няма да мога.
— Помислял ли си за амулета? — попита го Накор.
Николас кимна.
— Пъг каза да го дам на Антъни, а той трябва да го използва само при най-голяма нужда. — Извърна глава и се загледа към пещерата все едно че виждаше Антъни, приведен над някой от ранените и болните. — Вярвам, че той ще разбере кога е настъпила най-голямата нужда. Засега смятам, че трябва да направим всичко, за да се спасим без негова помощ.
— Трябва да тръгвате.
Николас погледна нагоре и видя, че слънцето вече напълно се е отдръпнало от лицето на скалите. Кимна и тръгна към входа на пещерата.
— Марк, Калис. Време е.
Калис пъргаво скочи, вдигна дългото намотано въже и върза единия му край на широк клуп. После пъхна едната си ръка и главата през намотката. Марк и Николас направиха същото с другите две въжета. Когато се качаха горе, щяха да завържат една за друга трите намотки и да спуснат въжето, за да осигурят по-леко изкачване за останалите. Хари дойде при Ник и му каза:
— Искам да ми разрешиш аз да тръгна вместо теб.
— Ти ли? — ухили се Ник и сложи ръка на рамото на приятеля си. — Благодаря ти, но не съм аз този, чиито ръце се схванаха на терасата на замъка, помниш ли? Височините никога не са ти харесвали.
— Знам, но ако някой трябва да пада…
— Никой няма да пада.
Николас отмести приятеля си и влезе в пещерата. Моряците се струпаха около него и той им каза:
— Би трябвало да се качим горе преди залез-слънце. Ще пуснем въжето и ще започнете да се катерите един по един. — После се обърна към Амос. — Ти определяй реда на изкачването и кой да остане да помогне на по-слабите. Ако можем, искам всички да се качат горе до мръкване.
Амос кимна, но и двамата знаеха, че искането му е невъзможно. Един от моряците се затътри напред. Кракът му беше подут от счупения глезен и лицето му беше восъчно бледо, но мъжът каза бодро:
— Лично ще се погрижа колкото може повече хора да се качат, ваше височество.
Николас кимна мълчаливо и излезе от пещерата. На входа се обърна и видя как Амос подаде камата си на моряка и той бързо я скри. Досети се защо мъжът бе поискал оръжието. Гладът и жаждата не бяха най-добрият начин да умре човек.
Николас бързо се изкачи по тясната пътечка по ръба на скалите и стигна до каменния комин. Калис и Марк вече го чакаха.
— Аз ще тръгна пръв, защото имам най-голям опит — каза Калис. — Марк, ти си след мен. Николас, наблюдавай внимателно къде си поставяме ръцете и краката. Понякога това, което изглежда най-здраво, може да се окаже податливо. В камъка има цепнатини, в които се събира вода, и когато замръзне, тя го напуква. Проверявай всяка опора преди да отпуснеш тежестта на нея. Ако се умориш или изпаднеш в затруднение, обади се. Няма да бързаме.
Николас кимна, облекчен, че елфът е поел водачеството. Не беше време за спорове чий ранг е по-висок. Обърна се към Хари и му нареди:
— Когато пуснем въжето, другите да започнат да се катерят. — Сложи ръка на рамото му и прошепна: — И се погрижи на всяка цена Амос да тръгне преди теб. Ако се наложи, удари го с някой камък по главата и ще го издърпаме, само не го оставяй сам с ранените.