Хари кимна.
Калис се хвана за една издатина и се издърпа нагоре, опрял крака от двете стени на цепнатината. Пресегна се към противоположната стена на пролуката, хвана се и се изкатери още по-нагоре. Марк и Николас го наблюдаваха внимателно и когато той се озова на десетина стъпки над тях, започна да се катери Марк.
Николас следеше внимателно братовчед си и когато той се изкачи достатъчно високо, се закатери след него. Изведнъж го обзе паника, защото му се стори, че почти няма за какво да се хване. Поколеба се за миг, след което се издърпа нагоре, опирайки крака там, където бе видял, че стъпваха другите двама. Тъпа болка прониза лявото му стъпало и той тихо изруга:
— О, не сега, по дяволите!
— Какво става? — попита го Марк отгоре.
— Нищо — отвърна Николас, погледна нагоре и се изненада от дълбокия мрак на комина след яркото небе допреди минута. Напрегна се да различи силуетите на Калис и Марк и загледа как се катерят. След това изпъна свободната си ръка към другата стена на комина и продължи нагоре.
Представата му за време се замъгли — времето се превърна в поредица от кратки паузи, в които той се крепеше на скалата и следеше как Калис и Марк малко по малко се изкачват нагоре. На три пъти Калис им извика предупредително за възможни податливи места по стените, а веднъж кракът му се подхлъзна и върху Марк и Ник се посипаха камъчета.
На няколко пъти Николас трябваше да се спре, за да оправи дишането си, но установи, че общо взето придвижването не изисква повече напрежение на ръцете и краката от неподвижното висене.
По едно време погледна надолу и се изненада, че са преодолели едва една трета от стръмнината. Реши да не го прави повече, защото разочарованието бе последвано от рязка, пареща болка в левия крак.
Въпреки че беше в дълбока сянка, на челото му изби пот и когато за пореден път погледна нагоре, тя за миг го заслепи. Той изтри очите си с рамо и тихо изруга.
Времето се точеше бавно, но всеки изтекъл час ги доближаваше до върха. И тъкмо когато започна да се обнадеждава, чу думите на Калис:
— Имаме проблем.
Николас вдигна очи нагоре, но не можа да види Калис над силуета на Марк, затова извика:
— Какво?
— Тук отворът се разширява.
— Какво да правим? — попита Николас.
— Коварно е, но има начин. Щом стигнете тук, ще видите, че лявата страна се отделя нагоре и настрани. Ще ви се стори, че е нужно само да се протегнеш още малко, но е опасно. По-добре е да отстъпиш малко, да разлюлееш крака натам и да изпълзиш на гръб по дясната страна, опирайки се в лявата със стъпала. Разбра ли?
— Мисля, че да — отвърна Николас. — Ще гледам Марк.
Марк остана неподвижен като че ли много дълго и Николас усети, че ръцете и краката му се схващат. Лявата му ръка започна да се хлъзга по скалата и изведнъж го жегна паника, но той стисна зъби и се хвана по-здраво. Задиша дълбоко, за да се успокои и си каза: „Съсредоточи се. Не позволявай на нищо да те разсее.“
После чу гласа на Марк:
— Калис мина.
Николас загледа как братовчед му се изкачи на още десетина стъпки, след което замахна с десния си крак и го опря здраво на лявата стена, притискайки гърба си в дясната. Удържайки се на единия крак, трябваше след това да повдигне другия, след което да използва ръцете си, за да се изкатери още. Изкачването беше бавно, но на Ник не му се стори чак толкова трудно. Само един тъничък глас в главата му прошепна: „Не се заблуждавай.“
Парещата болка в лявото стъпало го жегна пак и целият му ляв крак запулсира. Той стисна очи, за да се съсредоточи върху това да запази тежестта си върху лявото стъпало. Инстинктът му крещеше да го отпусне, но той продължи да натиска насила. След това десният му крак се опря здраво на отсрещната стена и той освободи другия от тежестта и погледна нагоре.
Марк изведнъж се подхлъзна, извика и увисна на ръце, стиснал съвсем малка издатина.
— Дръж се! — извика му Ник.
После раздвижи изтръпналите си крака, напрегна мускули и бързо се закатери по хлъзгавия отвор.
— Върни се! — изрева му отгоре Марк. — Ако… падна… ще те съборя. — По задъхания му говор Николас разбра, че се бори отчаяно да не изтърве опората си.
Николас пренебрегна предупреждението и продължи нагоре към още по-рискована позиция. Примига да предпази очите си от праха и чакъла, които се сипеха отгоре, и се приближи още малко към Марк. Изобщо не виждаше Калис.
Щом се добра точно под люлеещите се стъпала на Марк, вдигна глава и му извика:
— Стой мирно за малко!
Марк застина увиснал, а Николас се извъртя и се намести под него. Леко подпря с едната си ръка петата на ботуша на Марк и изпъшка: