— Само не ме ритай, че ще паднем и двамата. — И едва устоя на инстинктивното желание да се хване за висящия пред лицето чу ботуш.
После се закрепи колкото можа по-здраво, подпря с длан ботуша на Марк и извика:
— Сега бавно стъпи!
Марк отпусна тежестта си върху ръката на братовчед си. Лицето на Николас се сгърчи от усилие. Краката му трепереха и лявото му стъпало гореше от болка, но държеше здраво, докато Марк натискаше.
Осъзна, че е започнал да диша на пресекулки, насили се и вдиша и издиша дълбоко. Сълзи потекоха по лицето му от болката по гърба и по краката му, но се удържа, защото знаеше, че изгуби ли концентрация само за миг, двамата с Марк ще се сринат по каменния улей надолу и ще станат на пихтия.
После изведнъж му олекна — Марк отново се закатери нагоре. Николас пожела боговете да му дадат поне миг отдих, но си даваше сметка, че се е озовал в най-опасното положение от началото на изкачването. Сега трябваше леко да се смъкне надолу и след това отново да продължи катеренето.
С пламнали рамене и крака, Николас пипнешком се хлъзна надолу и изведнъж усети, че се е заклещил.
— Калис! — извика принцът.
— Какво? — извикаха му отгоре.
— Лошо.
— Какво? — попита Марк и погледна надолу.
— Заклещих се. Стъпалата ми останаха над раменете ми. Не мога да ги смъкна, а и няма място, за да се изтласкам с рамене.
— Стой неподвижно! — извика елфът. — Вече съм почти до върха!
Николас знаеше, че след като Калис се изкачи, ще може да пусне въжето и да го издърпа. Трябваше само да се задържи здраво на място.
Секундите се проточиха като мравешки парад по градинска пътечка. Ник бе приковал очи в безмилостната повърхност на скалата пред себе си, защото знаеше, че ако погледне надолу, ще падне.
Усети, че паниката в душата му се надига. Лявото му стъпало вече пулсираше толкова болезнено, колкото когато го бе наранил в Крудий. Искаше му се да сгъне прасеца си, за да облекчи малко болката, но ако го направеше, щеше да се подхлъзне. Затвори очи и си помисли за Абигейл.
Спомни си как седеше в градината с нея в онази последна вечер и си спомни издутия й бюст под роклята, къдриците й, позлатени от светлината на горящите на стената факли. Ухаеше на летни полски цветя и треви, а очите й бяха като две огромни сини езера. Отново преживя сладостния миг на първата целувка и сякаш усети допира на сочните й устни върху своите. Каза си, че трябва с цената на всичко да се изкачи горе. Ако изобщо се надяваше да види отново Абигейл, не можеше да си позволи да пропадне.
Изведнъж усети, че нещо го шибна в лицето и един глас му извика:
— Вържи го около кръста си!
Николас отвори очи, видя въжето и протегна лявата си ръка към него. Хвана го, изтегли още малко и го уви през кръста си. Притисна здраво раменете си към скалата, без да обръща повече внимание на болката от разкъсаната кожа и пламналите мускули, бръкна отдолу и напипа въжето с дясната си ръка. Издърпа го, провря го покрай тялото си в теснината и непохватно го завърза.
— Не знам дали ще издържи.
— Не е далече. Само го стисни здраво.
Той стисна въжето с дясната ръка и извика:
— Готов ли си?
— Готов — последва отговорът отгоре.
Ник пусна лявата си ръка, сграбчи въжето и краката му загубиха опората на отсрещната стена. Изведнъж провисна на въжето, завъртя се, люшна се към скалите и охлузи лицето си. Въжето удържа и Ник извика:
— Дърпай!
И започна да се издига нагоре по-бързо, отколкото мислеше, че е възможно. А после се озова на самия ръб на урвата и видя две огромни кафяви очи, втренчени в него.
Козата изблея изненадано и побягна, Николас се остави да го извлекат от дупката, претърколи се по гръб и зяпна към още синьото небе. После понечи да седне, но мускулите му се сгърчиха в спазъм и той изрева от болка.
— Стой неподвижно — предупреди го Марк. — Просто легни и отдъхни.
Николас се обърна и видя застаналия малко по-настрани Калис да навива въжето.
— Той сам ли ме издърпа?
Марк кимна.
— Много по-силен е, отколкото си мислех.
— Родителите ми не са съвсем обикновени — каза Калис.
След това взе мълчаливо въжето на Марк и завърза единия му край към своето със здрав възел. Оправи го, след което отново го нави, проверявайки всяка педя за възможни разкъсвания и след като прецени, че ще свърши работа, каза:
— Трябва ми и третото.
Марк помогна на Николас да седне и макар всички мускули да го боляха, той установи, че все пак може да се движи. Остави се Марк да издърпа въжето от рамото му и се огледа. Бяха на някаква полянка с бодлива трева, растяща под някакви странни дървета, с кора, която растеше малко настрани и изострена като върхове на саби. На върха като ветрила се разперваха големи и широки листа и хвърляха прохладна сянка. Ромонът на вода някъде наблизо издаваше наличието на извор и недалече от него той видя малко стадо кози, сред които и онази, която го беше посрещнала при появата му.