Накор сви рамене.
— Изгодно ми е понякога хората да ме взимат за такъв. Приятелят ти Пъг знае, че магия няма.
— Познаваш ли се с Пъг?
— Не. Но той се беше прочул преди да срещна Боррик. Направил е удивителни неща. Пък и поживях малко в Звезден пристан.
Арута присви очи.
— Не съм го виждал от повече от десет години. Извести ни, че се е преселил на Острова на чародея и че не искал повече да се вижда със старите си приятели. Реших да уважа тази негова молба.
Накор скочи от парапета.
— Време е да я пренебрегнем. Ще трябва да се видим с него. Кажи на капитана си, че ще трябва да се отбием там по пътя си на запад.
— Знаеш къде изпращам Николас?
Накор поклати отрицателно глава.
— Знам само, че когато отново видях Гуда след толкова време раздяла, той седеше и гледаше залеза. Тогава разбрах, че в един момент ще трябва да тръгнем на запад, към залеза. — Исаланецът се прозя. — Принце, трябва да си лягам.
Арута кимна на странния дребен човечец и той си тръгна. Принцът постоя още доста време, самотен и мълчалив, облегнат на стената и замислен над казаното. Думите на Накор отекваха в ума му, докато се мъчеше да вникне в смисъла им.
Едно обаче разбираше толкова ясно, колкото пулса на сърцето си: от всички, които обичаше в този живот, Николас бе най-малко способен да се опази, ако наистина тръгнеше на опасен път. Много часове минаха преди Арута най-сетне да реши да си легне.
Глава 2
Пътуване
В палата цареше суматоха.
Арута бе прекарал утрото насаме с Анита и докато закусваха, тя се бе съгласила, че година-две при Мартин е подходящо решение за Николас. Тя самата бе живяла в Крудий като гостенка на Арута през последните години от Войната на разлома и имаше мил спомен от това скромно градче на Далечния бряг. Колкото и сурови да изглеждаха условията в него според стандартите на Крондор, все пак там беше опознала добре любимия си Арута с всичките мрачни и по-светли страни от характера му. Разбираше тревогите на Арута, че Николас един ден може да затъне в неспособността си да ръководи съдбините на другите; знаеше също така, че при такъв развой на нещата Арута ще приеме това като личен провал. Отстъпи, въпреки че най-малкото им дете щеше много да й липсва, защото разбираше, че това е необходимо колкото за Николас, толкова и за самия Арута. От уважение към нея, той беше предпазвал Николас от грубата реалност на света. Най-убедителният му аргумент се оказа простото му твърдение, че Николас е третият поред възможен претендент за короната след двамата си братя, а досега нищо в живота му не го е подготвило за ужасната й тежест, ако злата съдба неочаквано му поднесе короната, както се беше случило с чичо му Луам.
Анита освен това беше доловила зад думите му още нещо, нещо повече от обичайното безпокойство поради това, че младежът за пръв път ще напусне родния си дом, но не можеше да каже какво. Но преди всичко тя разбираше, че съпругът й гори от желание да държи нещата в ръцете си, да осигури напътствието си, закрилата и подкрепата си за Николас и че да го остави да замине сега е още по-трудно за него, отколкото за нея.
Само час след заявлението на Арута, че Николас и Хари ще тръгват за Крудий с Амос, хилядата и едно неща, които трябваше да се приготвят за пътуването, бяха хвърлили целия дворцов персонал в пълна паника. И все пак Арута от опит знаеше, че когато на другия ден корабът потегли, всичко, което ще е нужно на принца и на спътника му, ще е на борда.
„Кралски орел“ чакаше в пристанището, готов да откара оръжията и провизиите за новия гарнизон, който херцог Мартин се канеше да основе. Амос поемаше командването му и щяха да тръгнат за Крудий рано заранта. Решението да се тръгне толкова внезапно беше взето както защото Арута не искаше да му остава време, за да премисли и да се разколебае, така и за да се възползват от благоприятното време. Радващите се на лоша слава Тъмни проливи щяха да са плавателни през следващите няколко месеца, но дъждовете заплашваха да хванат Амос на връщане. А дойдеше ли лошото време, проливите между Горчиво море и Безкрайно море щяха да станат твърде опасни за преминаване.
Амос тръгна по дългия коридор към жилищата за гости. През всичките години, откакто беше живял в Крондор, никога не си беше правил труда да си търси жилище извън двореца, както повечето членове на дворцовия персонал. Беше единственият от кръга на личните съветници и командири на Арута, останал неженен, и не му беше трябвало семейно жилище, освен за дворцовите му задължения. И макар да прекарваше в открито море близо три четвърти от времето си, дните, прекарвани в морето, все едно бяха малко.