— А ние разполагаме с една сабя и един меч, с един лък и колчан стрели и с две дузини ками и ножове за четиридесет и шестима — изтъкна Калис.
— Не е кой знае колко за една армия — съгласи се Николас. — Как сме с храната и водата?
— Имаме достатъчно фурми, козе месо и вода, за да издържим пет дни, ако пестим — каза Гуда.
Ник си спомни за някои неща, които му бяха разказвали за пустинята и попита:
— През нощта ли ще се движим?
— Предвид здравето ни, така ще е най-добре — каза Гуда. — Ще обясня на всички как най-добре да могат да си почиват през деня, а ще се движим нощем.
— Тогава ще изкараме нощта и утрешния ден тук, за да посъберем сили — каза Николас. — Тръгваме утре по залез.
Глава 14
Разбойници
Ветровете дойдоха.
Николас дремеше изтегнат на земята, стиснал под мишницата си пръчката, крепяща подръчния навес над главата му. Гуда беше настоял всички да се покриват през деня кой с каквото намери и да си оставят въздух между тъканта и кожата. Бяха си свалили всички дрехи, с които разполагаха, освен ризите и панталоните. Елеци, наметала, парчетии корабно платно — всичко, което можеше да предпази телата им от хапещия нощен студ, дори торбите от храната — всичко това беше варварски раздрано и разпределено между хората, за да се предпазят. Бяха свалили дори дрехите на умрелите през първата нощ в пустинята. Сега докато се опитваше да отдъхне на втория ден от изпепеляващата жега, Николас вече разбираше защо Гуда толкова настояваше, че защитата на живите е по-важна от грижата за достойнството на мъртвите. Всички трябваше да се предпазят от горещината.
Пустинята нямаше нищо общо с това, което Николас бе очаквал. Както повечето граждани на Крондор той знаеше, че пустинята Джал-Пур е северната граница на империята Велики Кеш, но никога не я беше виждал. Беше си представял безкрайна шир от гънещи се пясъчни дюни.
Вместо това пустинята се оказа предимно камънак и солени напукани низини, с предостатъчно пясъчни пространства помежду им. Колчем стъпеха на пясъка, всички надаваха болезнени стонове.
Жилещият вятър късаше нервите. Беше сух и изсмукваше всичката влага от тялото дори когато беше студен. И финият пясък, който носеше, винаги дращеше, дори когато покриеха очите си, устата и носовете си. Колкото жадуваше напуканата му уста за глътка вода, толкова жадуваше Николас да измие лицето, косата и дрехите си. Дори храната скърцаше в зъбите му, когато ядеше.
Бяха се движили напред вече две нощи бавно, но стабилно. Гуда обикаляше групата и се грижеше никой да не наруши ритъма на похода, да не пие вода преди да се разреши или да спре да върви. Всички разбираха, че който падне, ще бъде изоставен. Просто нямаха толкова сили, че да носят когото и да било.
Нощите в пустинята се оказаха също толкова хапливо студени, колкото на брега и само движението поддържаше топлината им. А сутрин на вълни настъпваше изпепеляващият зной.
Николас си припомни какво се беше случило предния ден. Отначало небето изсветля, а когато слънцето се изкачи над платото — напече. Веднага щом огненият диск се покатери над канарите, Гуда нареди да спрат, след това клекна, взе една от приготвените пръчки — клон, отрязан от едно от трънливите растения в оазиса — и им показа как да се покрият. След това бързо обиколи всички, за да се увери, че са изпълнили указанията му.
Когато слънцето залезе, Гуда им заповяда да се вдигнат и да огледат хоризонта за някакви следи от вода — било птици в полет или прохладен полъх в горещия въздух. Нямаше такива. Установиха само, че са умрели още трима души. Вече бяха само четиридесет и трима. Ник разбираше, че когато се вдигнат за поход тази нощ, сигурно още мъже ще останат на място. Изпита тъпа болка от безсилието, че не може да направи нищо за тях.
Дремеше, без да може да заспи. Всеки път, когато потънеше в малко по-дълбока дрямка, пръчката в ръката му трепваше и го разбуждаше. Неколцина се бяха опитали да изровят дупки или да подпрат пръчките с камъни, но земята беше спечена и неподатлива като скала. Гуда им бе гарантирал, че колкото и умора да изпитват, ще са отдъхнали достатъчно през деня, за да могат да продължат през нощта, но Николас вече се съмняваше в уверенията му. Загледа се към пустинята, навсякъде се надигаха знойни вълни, които изкривяваха линията на хоризонта.