Гуда даде знак и колоната потегли. Движеха се на юг, по маршрута, който трябваше да ги отведе възможно по-близо до крайната им цел.
Около час след като слънцето залезе започна да става студено. Без да спират, всеки започна да придърпва дрипавите останки от ризи, туники и наметала около себе си.
Стараеха се да свеждат почивките до минимум и да спират съвсем за кратко, но не можеха и да вървят цяла нощ непрекъснато. По положението на звездите, както и по посоката на изгрева и залеза Амос се беше уверил, че тук сезоните наистина текат в обратен ред и че дните се удължават, тъй като пролетта отминаваше и наближаваше лятото — което означаваше, че през деня ще става все по-горещо. Николас смяташе, че при сегашната си скорост трябваше или да намерят подслон и вода след най-много още два дни, или всички ще измрат.
Продължиха да се тътрят с мъка в нощния мрак.
Вече бяха останали тридесет и четирима.
Николас разбираше, че походът им тази нощ ще им е последният, ако не намерят вода. Вече се движеха два пъти по-бавно, отколкото през първата нощ. Гуда прецени, че предната нощ са изминали не повече от десет мили и че едва ли ще успеят да извървят толкова тази нощ.
Наемникът се надигна и обяви:
— Време е.
Огледаха хоризонта и изведнъж един от моряците извика:
— Вода!
Гуда се загледа натам, накъдето му сочеше мъжът и Николас проследи погледа му. Там, някъде на запад, почти на хоризонта, бледо синкаво сияние примамваше очите им.
— Гуда… — промълви с напукани устни Ник.
Старият наемник поклати глава.
— Може да е мираж.
— Мираж ли? — попита Хари.
— Топлият въздух прави странни неща — обясни Накор. — Понякога се превръща в огледало в небето и отразява синевата му долу на земята. Отдалече ти прилича на вода.
Гуда само поглади брадичка. Погледна мълчаливо към Николас и от физиономията му пролича, че не иска точно той да вземе решението. Ако наистина се окажеше мираж, всички загиваха. Но ако беше вода и я пренебрегнеха, също загиваха.
— Продължавайте да гледате, докато слънцето залезе — нареди Николас.
Калис ги видя пръв.
— Птици.
Каза го тъкмо когато слънцето се спусна зад хоризонта.
— Къде? — каза Николас.
— Ей там, на югозапад.
Николас се втренчи, но не видя нищо. Всички оцелели моряци се загледаха натам, накъдето сочеше елфът, но никой не потвърди видяното от него.
— Очичките ти трябва да са вълшебни — промълви с пресъхнали устни Амос.
Калис не му отвърна нищо и закрачи натам, където бе видял птиците.
Час по-късно стигнаха края на пустинята. В тъмното беше трудно да се види, но всички го усетиха под краката си — нямаше я вече твърдата напукана земя и безжалостно горещия пясък. Бриза падна на колене и каза:
— Никога през живота си не съм помирисвала толкова сладък аромат. — Гласът й беше пресипнал от жажда.
Николас се наведе, откъсна сноп жилава трева и я потърка между пръстите си. И да бе имало някога в стръковете вода, сега тя беше само блед спомен.
— Калис? — промълви той.
— Нататък — отвърна елфът и посочи на югозапад.
Щом навлязоха в изсъхналата степ, сред групата проблесна искрица надежда. Тръгнаха малко по-бързо и по-уверено. Но Николас знаеше, че все още само часове ги делят от смъртта.
Теренът под краката им започна леко да се издига и скоро песъчливата почва отстъпи място на суха пръст. Когато мракът се сгъсти, Калис каза:
— Ето там!
Затича се немощно и Ник и останалите се помъчиха да го последват. Залитайки, с изнурени и треперещи крака, Ник преодоля малкия склон и го видя под лунната светлина. Извор! Спусна се с олюляване по малкия хълм към падината. Няколкото птици, свили гнезда наоколо, изграчиха и се разлетяха, а Калис падна по лице до извора.
Николас се озова до него миг по-късно и направи същото. Отпи дълбока глътка и се наведе за втора, но лапата на Гуда го стисна за врата.
— Пий бавно, иначе ще повърнеш всичко — предупреди го наемникът и заповтаря предупреждението си на останалите, но те като че ли не го чуваха.
Николас потопи лицето си в топлата вода. Беше кална и с такава миризма и вкус заради гнездящите край изворчето птици, че предпочиташе да не мисли за това, но все пак си беше вода.
Надигна се едва-едва на крака и огледа оазиса. Трапът с водата беше ограден от трите страни с палми, а на изток пустинята продължаваше. След това тръгна с Амос и Гуда, за да спрат другите да пият, та да не им прилошее. След първите жадни глътки повечето се примириха с указанията им, но се наложи грубо да издърпат неколцина от ръба на калното езерце.