Някъде по обед се спряха на почивка, а Калис продължи да огледа напред. Николас изпитваше все по-голяма възхита пред силата и издръжливостта на младия принц. Докато щетите от корабокрушението и последиците от изнурителния преход личаха по всички останали, Калис изглеждаше съвсем същият като в деня, в който се бяха срещнали. Скоро Калис се върна и каза:
— Николас, ела да видиш.
Ник повика Марк и Хари и четиримата бързо закрачиха по течението на потока, докато не стигнаха един скалист наклон. Калис им махна мълчаливо да го последват и се заизкачва.
От върха на склона съвсем ясно видяха реката, вече като тънка синя лентичка, прорязваща зелената степ.
— Колко има дотам? — попита Николас.
— Още един-два дни.
Николас се ухили широко.
— Ще се справим.
Марк се усмихна плахо, сякаш не беше убеден. Щом се върнаха при останалите, Николас обяви:
— Движим се във вярната посока.
Тази кратка фраза повдигна духа на цялата група, дори на Бриза, която бе изпаднала в непривично за нея униние, откакто излязоха от пустинята. Николас почти съжаляваше, че е престанала да се закача с Марк, защото така поне щеше да е сигурен, че си е същата. Макар и да не беше съвсем посърнало, момичето се държеше отчуждено и проговаряше само когато някой й зададеше някакъв пряк въпрос.
Калис отново се отдалечи да разузнае и останалите зачакаха, отдъхвайки след най-горещите часове на деня, докато им намери най-лекия път към степта долу.
Изтече повече от час и Николас започна да се тревожи, защото обикновено на Калис можеше да се разчита, че щом каже, че ще отиде някъде, ще отиде точно там, а не по-далече или другаде. Тъкмо се канеше да изпрати Марк да го потърси, когато елфът се върна, понесъл на раменете си някакво животно. Приличаше на малка сърна, само че имаше два остри извити назад рога.
— Някакъв вид антилопа ще да е — изпръхтя Гуда. — Макар че не съм виждал такива в Кеш.
Калис я хвърли на земята и каза:
— Там долу има стадо. Ще имаме достатъчно храна, стига стадото да не се отдалечи много.
Бързо накладоха огън, изпекоха животното и Николас беше готов да се закълне, че никога не е ял толкова вкусно и засищащо месо.
Бяха на по-малко от един ден път от реката, когато Николас забеляза дима на запад от тях. Калис и Марк го видяха едновременно с него и Ник им даде знак да спрат. Подкани Гуда и Хари да заобиколят откъм изток, докато Марк и един от моряците трябваше да се приближат към непознатите край огъня откъм западната страна. След това каза на Калис да тръгне с него и пое направо към пушека. Вече вървяха през висока трева, която понякога стигаше до кръста и затрудняваше крачките им. Наблизо имаше вода и предвиждането на Калис за изобилие от дивеч се оказа вярно. Макар храната им да не беше много богата, все пак бе достатъчно, за да възвърнат донякъде силите си. Самият Ник се чудеше как ли изглежда. Всички други бяха оцапани, одрипавели и измършавели, но повечето отоци, рани и драскотини се бяха изцерили.
Изкачиха едно малко възвишение и пред очите на Николас се откри сцена на погром. Недалече от реката бяха подредени в кръг шест фургона и два от тях горяха. Конете лежаха мъртви, а земята наоколо беше осеяна с трупове.
— Аз влизам направо — каза Ник. — Ти заобиколи от изток и виж дали няма някой наоколо.
Калис кимна и Николас заслиза надолу по хълма. Стигна до първия фургон и се огледа. Нападението беше станало преди не повече от три-четири часа.
Фургоните бяха с високи ритли и с големи железни обръчи за платнищата. Бяха удобни за превоз на голям товар или на хора. Задницата им беше от здраво дърво, което можеше да се спуска за по-лесно товарене, и с една вратичка, колкото да мине човек през нея, когато е вдигната. Бяха предназначени за впряг от четири коня.
Николас обърна едно от телата по гръб и видя мъж на средна възраст, с малко по-тъмна кожа от неговата, но не толкова кафява като на повечето кешийци. По външност можеше да мине по-скоро за гражданин на Кралството. Имаше дълбока рана на гърдите, очевидно от меч.
Само след няколко минути оглед се увери, че всичко по-ценно е прибрано. Намери един меч под тялото на един от конете и го издърпа. Беше широк, също като онези, които се използваха в Кралството.
Марк се появи с моряка и Ник му подаде меча.
— Много сме закъснели.
— Или сме извадили късмет — отвърна Марк. — Има двайсет-трийсет мъртъвци. Голяма чета е ударила този керван… толкова голяма, че щяха да ни накълцат като едното нищо.