— Може би си прав. Нямаме представа кои са тези хора, нито кой ги е нападнал.
Гуда и Хари се появиха от източната страна и спряха да огледат труповете. Николас се приближи до тях и рече:
— Гуда, какво смяташ?
Старият наемник се почеса по бузата.
— Търговци с наети охранници. — Огледа се и добави: — Били са ударени първо оттам. — Посочи високата трева, от която беше излязъл Ник. — Това е било уловка, а след това главната им сила е нападнала откъм реката. — Посочи масата трупове от онази страна. — По-голямата част от битката се е разиграла там. Всичко е приключило бързо.
Николас се обърна към моряка.
— Върни се и доведи останалите.
Морякът отдаде чест и се затича.
— Разбойници ли са? — попита Марк.
Гуда поклати глава.
— Не мисля. Всичко е било много организирано. Войници са според мен.
— Не виждам униформи — подхвърли Николас.
— Войниците не винаги носят униформи — отбеляза Гуда.
Точно тогава се появи и Калис, водеше някакво дребно човече. Дребосъкът, очевидно изплашен, се просна по очи пред Ник и останалите и заговори бързо.
— Кой е този? — попита Николас.
Калис сви рамене и каза:
— От оцелелите, предполагам.
— Някой може ли да разбере бърборенето му? — попита Николас.
— Вслушай се внимателно в думите — каза Гуда.
Николас се заслуша и изведнъж осъзна, че човекът говори на кешийски, със силен акцент, или поне на език много близък до кешийския. Трудността с разбирането му се дължеше повече на акцента и на отчаяните му призиви да пощадят живота му, отколкото на различията в езика.
— Почти като наталийския — каза Марк. Езикът на Натал беше далечно родствен на кешийския, тъй като Натал преди време беше бил провинция на Кеш.
— Стани — каза му Николас на кешийски. Не го владееше много добре, но все пак го беше изучавал.
Мъжът, изглежда, го разбра и се подчини.
— Сах, енкоси.
Николас погледна Гуда, а той каза:
— На мен ми прозвуча като „да, енкоши“. — След като Ник показа, че не разбира, Гуда поясни: — „Енкоши“ или „енкоси“ е титла, означаваща „господар“ или „началник“, или „владетел“. Използва се, когато човек не знае какъв е официалният ранг на другия.
— Ти кой си? — обърна се Николас към дребния мъж.
— Аз съм Тука. Карам фургони, енкоси.
— Това кой го направи? — попита го Николас.
Мъжът сви рамене.
— Не знам коя чета, енкоси. — По начина, по който запремества поглед от човек на човек, пролича, че не е съвсем сигурен кой командва тук.
— Чета ли? — попита Хари.
— Не вееха знаме, нито носеха… — каза някаква неразбираема за Ник дума, — енкоси — отвърна Тука на Хари.
— Мисля, че каза, че не носели отличителни знаци — вметна Гуда.
Тука заклати енергично глава.
— Да, незаконна чета, енкоси. Разбойници сигурно.
Нещо в говора му обаче смути Николас. Той даде знак на Гуда да се дръпнат настрани и му каза:
— Защо лъже?
Гуда погледна през рамото му.
— Представа нямам. Не знаем каква политика се върти тук, а е възможно и да сме се натъкнали на някаква свада между двама местни владетели или между две търговски дружества, или кой знае какво още. Възможно е също така той да знае кои са нападателите, но да смята, че като го премълчи, това ще му спаси живота.
Николас сви рамене и се върна при непознатия.
— Освен теб има ли други оцелели?
Мъжът се огледа, сякаш се мъчеше да реши кой отговор ще е най-полезен за самия него. Гуда забеляза изражението му, бързо извади ножа от колана си и пристъпи към дребосъка.
— Не се опитвай да ни лъжеш, отрепко.
Човечецът падна на колене и започна да моли за пощада, увещавайки ги да го пожалят заради трите му жени и безбройните му дечица. Николас погледна Марк, който кимна леко на Гуда да продължи. Заплахите на плещестия наемник отстрани изглеждаха повече от комични, но не и за Тука, който запълзя по земята и зарони едри сълзи, заскимтя, че в думите му нямало капчица двуличие, и призова половин дузина богове, повечето от които непознати за Николас, да го защитят.
Най-сетне Николас махна с ръка на Гуда да го остави и каза:
— Няма да му позволя да те нарани, ако ни кажеш истината. Ние нямаме нищо общо с тези, които са ви подпалили фургоните. Кажи сега кой си, накъде си тръгнал и кой ви нападна?
Дребният мъж избълва още един пищен низ молитви към небесата да му помогнат и да му донесат утеха, и заговори:
— Милост, енкоси. Казвам се Тука, слуга на Андре Русолави, много голям търговец. Моят господар държи патенти за шест града и го смятат за приятел на Джешанди. — Николас естествено не схвана кой или какво е това „Джешанди“, но кимна на дребосъка да продължи.