Маргарет веднага съобрази, че жената не е нито танцьорка от някоя евтина пристанищна кръчма, нито богата куртизанка, защото в очите й се таеше нещо ужасяващо.
— Значи вие сте дъщерята на херцога? — попита жената.
— Да — отвърна Маргарет. — А вие коя сте?
Жената пренебрегна въпроса и се обърна към Абигейл.
— А вие сте дъщерята на барона на Карс?
Абигейл кимна мълчаливо.
Жената каза:
— Сега ще бъдете отведени оттук и каквото поискат от вас, направете го. Длъжни сте да разберете отсега, че можете да живеете охолно, да живеете окаяно или да гледате как някои от съотечествениците ви умират в мъчителни страдания, от бавна смърт — мога да ви уверя, че разполагаме с достатъчно средства, за да ги накараме това да им се стори цяла вечност. — След което добави съвсем небрежно: — Страданието на вашите съотечественици е без никакво значение, но вие, благородниците на Кралството, сте силно подвластни на чувството си за дълг да се грижите за този добитък. Надявам се това да се окаже достатъчна мотивация да ни сътрудничите.
Махна с ръка и в каютата влязоха още двама стражи, които довлякоха едно младо момиче. Без да откъсва очи от Маргарет, жената каза:
— Познавате ли това момиче?
Маргарет кимна — момичето беше от кухненския персонал в замъка и се казваше Меги.
— Добре — рече жената. — Тя не е много добре, така че смъртта й само ще ни спести един месец хранене. — Помълча за миг и заповяда: — Убийте я.
— Не! — изпищя Маргарет, щом единият от двамата стражи бързо извади кама, хвана Меги за косата, дръпна главата й назад и с лекота преряза гърлото й. Направи го толкова бързо, че на момичето му остана време само колкото да нададе приглушен писък, след което се срина на колене, а кръвта бликна от шията му.
— Не трябваше да правите това! — извика с гняв Маргарет. Абигейл гледаше онемяла, с очи, разширени от ужас.
— Това е само демонстрация — каза жената. — За мен вие сте особено ценни и няма да рискувам да ви нараня, докато имам друг избор. Но няма да се поколебая да ви взема най-малкото детенце от къщата и да го опека пред очите ви, за да ви направя по-разговорчиви. Сега ясно ли ви е?
Маргарет преглътна гнева си, но в устата й остана горчив вкус. Очите й се бяха навлажнили от ярост, но тя се насили да придаде спокойствие на гласа си и отвърна:
— Да. Съвсем ясно.
— Добре — каза жената. Обърна се, спусна робата по тялото си и излезе. Пазачите, които бяха довлекли момичето, вдигнаха безжизненото му тяло и го изнесоха. Другите двама затвориха вратата и оставиха каютата както си беше, освен локвата кръв на пода.
Намериха във високата трева три меча и няколко ками. Намериха и сухари и сушено говеждо, което разделиха на хората. Тука огледа дрипавата им банда и рече:
— О, енкоси, четата ви, изглежда, е преживяла трудни времена.
Николас на свой ред го изгледа и прецени, че е голям хитрец в пазарлъците.
— Може да се каже — отвърна принцът. — Както и ти, впрочем.
Дребният мъж видимо посърна при този отговор.
— Самата истина, о, могъщи главатарю. Моят господар сигурно е страшно притеснен, че загуби толкова скъп керван. Сега рангът му в Дхизнази Бруку ще се понижи и несъмнено аз ще изляза виновен за всичко.
Николас естествено не знаеше какво е това „Дхизнази Бруку“, но последната част от забележката на дребосъка го развесели.
— Че защо твоят господар, несъмнено проницателен човек, ще държи точно теб, най-долния колар, отговорен?
Тука сви рамене.
— Само аз останах жив. Кого другиго да обвини?
Гуда се разсмя.
— Колкото и далече да стигне човек, някои неща са си същите навсякъде.
— Така е — рече Накор, който се бе приближил зад принца. — Но също така е възможно този умен човек да прояви благодарност, че имуществото му е възстановено.
Очите на Тука блеснаха злобно.
— Нима един толкова могъщ главатар ще приеме отплата от толкова низша особа като мен?
Гуда неволно поклати глава за „не“, а Николас каза:
— От тебе не, но бих я приел от твоя господар, ако ни се предложи да действаме от негово име и в негов интерес.
— Аха — отвърна Тука с нотка на искрено безсилие. — Присмивате се на бедния Тука, енкоси. Знаете, че не мога. Мога да понеса позора и наказанието от Бруку, може да ме отхвърлят и да не мога вече да си намеря почтена работа, но не мога да обвържа господаря си с никакви договори. О, не!
Николас потърка брадичката си — чудеше се какво да каже. Гуда обаче се намеси вместо него.