— Ами тогава можем да догоним тия разбойници и да им вземем това, което те са откраднали от господаря ти.
Тука го изгледа съвсем стъписан.
— О, могъщи главатарю, ако сторите това, отново ще ме хвърлите в реката на безнадеждността. Не, ще трябва все пак да се спазарим нещо.
Амос, който също стоеше наблизо и слушаше мълчаливо, най-после се обади.
— Законите за спасяване на имущество са едни и същи навсякъде.
Ник се обърна към него и каза:
— В морето — може би. Но не забравяй, че в… там, откъдето идваме, бесим онези, които вземат крадена стока.
— Да бе — въздъхна Амос. — Бях забравил.
— Предлагам ти следното — каза Николас. — Ще видим какво можем да направим, след като първо издирим тия разбойници, и ако успеем да спасим нещо, ще си получим обичайната плата.
На лицето на Тука се изписа плаха надежда.
— Колко воини са на служба при вас, енкоси?
— Тридесет и трима без мен — отвърна Ник.
Тука посочи Бриза.
— И момичето ли? — подхвърли той, решил да се хване за най-малката възможност да отбие от цената.
Изведнъж между краката му профуча кама и затрепери, забита здраво в земята. Бриза се усмихна с най-гадната си усмивка и каза:
— Да, и момичето.
— Жени воини — усмихна се насила Тука. — Какво пък, не съм назадничав човек. Трийсет и трима воини и вие, енкоси. Оттук до пристана на Шингаци, с доплата, ако се стигне до бой, ще ви се платят шейсет и шест хайпурски церландри и…
Гуда не го дочака да довърши, а го хвана за яката, почти го повдигна от земята и изръмжа в лицето му:
— Да ни измамиш ли искаш?
— О, не, милостиви господарю, аз само започвах сметките! — Изглеждаше готов да припадне. — Исках да кажа по шейсет и шест церландера на ден и доплащане за главатаря, когато стигнем пристана на Шингаци!
Николас поклати глава.
— Когато стигнем до Града на Змийската река и при твоя господар, искаш да кажеш.
Тука пребледня и тъкмо се канеше да предложи нещо друго, но Гуда го надигна още малко и така го раздруса, че стъпалата му се замятаха на цяла педя от земята.
— Ох! — извика човечецът. — Щом тъй иска енкоси, сигурен съм, че господарят ми ще е задължен.
Гуда го пусна на земята, а Николас каза:
— Ще е задължен, и още как, ако държи да си получи стоката.
Тука изглеждаше така, сякаш го бяха накарали да ходи по горещи въглени, но каза:
— Дадено!
— Ще доведа Калис — каза Гуда.
Ник кимна и се обърна към Марк.
— Организирай още едно претърсване и виж дали няма да се намери още нещо полезно. — Обърна се към Тука и го попита: — Има ли някое място преди пристана на Шингаци, където ония с фургоните могат да разтоварят откраднатото на лодки?
— Не, енкоси. Лодките бяха малки. Големите лодки плават само от Шингаци надолу.
— Тогава тръгваме право натам — каза Николас.
Отрядът разполагаше с един лък, пет меча и достатъчно ножове и ками, за да се въоръжат с тях всички останали. Всички оцелели след корабокрушението бяха опитни бойци или моряци с достатъчно опит в битките.
Николас обсъди най-различни планове с Амос, но главно за да уталожи притесненията си, тъй като не разбираше много от военно дело. На теория знаеше сигурно повече от всички останали в отряда, но в истински бой опитът му беше най-малък. Виж, Марк се беше сражавал с таласъми и дори Хари беше излизал да гони разбойници с баща си преди да дойде в Крондор.
Калис се върна по пладне и каза:
— Гуда остана да наблюдава. Пият. С тях има пленници.
— Пленници?
— Жени.
Николас помисли дълго, след което извади сабята си и тръгна към Тука.
— Казвай бързо за жените!
Тука падна на колене и се разрида.
— Моля ви, милостиви господарю, пощадете ме. Какъв глупак съм, да излъжа толкова велик главатар като ваша милост. Всичко ще ви кажа, стига да проявите милост и да ме оставите да дишам, докато господарката Кал не ми отнеме животеца.
— Говори! — настоя Николас, като свъси вежди, за да изглежда по-страшен.
Изглежда, успя, защото Тука с порой от думи му разказа всичко. Въпросните жени били дъщерята на някакъв благородник, „ранджана“ по титла, макар че Николас нямаше никаква представа какво означава това, и нейните четири прислужнички. Тя пътувала от град Кълбар при Върховния повелител, владетеля на Града на Змийската река. Щяла да му става съпруга. Господарят на Тука, Андре Русолави, получил голяма сума да спазари въпросната женитба и да осигури превоз за момичето от Кайпур до Града на Змийската река.
Тука се закле, че според него разбойниците били хора, пратени да предизвикат раздор между Върховния повелител и Дхизнази Бруку — според Николас това трябваше да е някаква търговска гилдия или съюз — и да посеят между тях семето на враждата.