Но сега умът му се бореше с мисълта как ще се промени животът му след това последно пътуване. Постоя за миг разколебан, след което почука на вратата. Една слугиня бързо я открехна и като видя адмирала, я разтвори широко. Амос влезе и завари Алисия полегнала на един диван.
Хвана ръката й, наведе се и я целуна по бузата. Макар слугите да знаеха много добре, че е прекарал нощта тук, си дадоха вид, че не знаят — в името на дворцовия етикет. Амос се беше измъкнал от покоите на Алисия още преди зазоряване, беше се върнал в покоите си, беше се преоблякъл и бе прескочил до пристанището да прегледа подготовката на „Кралски орел“.
— Амос — каза принцесата. — Не очаквах да те видя преди вечеря.
Амос не отговори с шега, което изненада Алисия. Вечерта беше разбрала, че нещо му се върти в ума, защото колкото и пламенен да беше, се беше държал някак разсеяно. На няколко пъти й се бе сторило, че се кани да й каже нещо, но той веднага превключваше на някаква несъществена тема.
Амос се озърна и когато се увери, че са останали само двамата, седна тежко до нея, взе ръцете й в своите и каза:
— Алисия, скъпа, много мислих по въпроса…
— Какъв въпрос? — прекъсна го тя.
— Чакай да довърша — рече той. — Ако не успея да го кажа, току-виж ще си изтърва нервите, ще вдигна платната и ще се махна.
Тя се помъчи да не се усмихне — толкова сериозен изглеждаше. Но вече имаше ясна представа какво ще последва.
— Аз вече остарявам…
— Все още си младеж — отвърна тя закачливо.
— По дяволите, достатъчно ми е трудно, за да ме поднасяш и ти с ласкателствата си! — Тонът му беше по-скоро объркан, отколкото ядосан, затова тя не се засегна. Лицето й остана сериозно, но очите й светнаха весело.
— Алисия, в живота си съм вършил много неща, с които не се гордея и някои от тях съм ти признал. Други по-скоро бих искал да забравя. — Замълча, търсейки подходящите думи. — Така че, ако не си съгласна, ще те разбера и няма да се обиждам.
— За какво да съм съгласна, Амос?
Амос почти се изчерви и отвърна:
— За венчавка.
Алисия се засмя, стисна силно ръцете му, надигна се и го целуна.
— Глупчо. Че за кого другиго да се венчая? Нали обичам теб.
Амос се ухили.
— Е, значи се разбрахме, а? — Прегърна я и я притисна до гърдите си. — Само че няма да съжаляваш после, нали?
— Амос, мога да те уверя, че на моите години съм преживяла достатъчно поводи за съжаление. Омъжих се за Ерланд, защото беше брат на краля, а баща ми беше херцог на Тимънс, а не защото изпитвах нещо към него. След време заобичах мъжа си, защото той беше добър и грижовен, но никога не съм била влюбена в него. Когато той умря, реших, че любовта е нещо, което ще виждам вече само при младите. После обаче се появи ти… — Хвана брадичката му и закачливо разтърси главата му като на малко дете. После ръката й отиде на бузата му и я погали. — Не, вече нямам време за лош избор. Колкото и да си груб, ти имаш бърз ум и щедро сърце и каквото и да си правил в миналото, то е минало. Ти си единственият дядо, когото внуците ми познават — макар че никога няма да го кажат — но точно така го чувстват. Не, това няма да е грешка. — Отпусна се в ръцете му и той отново я прегърна и въздъхна доволен.
Алисия усети, че в очите й напират сълзи, и примигна да ги махне. Амос винаги се беше чувствал неловко пред откритата изява на чувства. Отношенията им бяха интимни вече от няколко години, но тя разбираше причините за сдържаността му да направи предложението, защото знаеше, че не е свикнал на трайна привързаност. Това, че се грижеше за Арута и семейството му, беше едно, но част от Амос все си оставаше отчуждена. Знаеше, че го таи от доста време, но нямаше да си позволи да го насили да й го каже, освен ако той сам не реши. Годините я бяха научили на мъдрост, каквато повечето млади жени не притежаваха. Не искаше да го отблъсне от себе си, като го помоли да избере между любовта си към нея и любовта към морето.
Амос я пусна с неохота.
— Е, колкото и да ми се иска да поостана, съпругът на дъщеря ти ми възложи задача.
— Пак ли тръгваш? Но ти току-що дойде! — В гласа й се долавяше искрено разочарование.
— Да, така е. Но Николас трябва да отиде в двора на Мартин за година-две, да поукрепне малко, а и трябва да се закарат припаси в новия гарнизон в Барран, на северозапад от Крудий. — Той се вгледа в зелените й очи и каза: — Това е последното ми пътуване, любов моя. Няма да е за дълго, а после сигурно бързо ще ти омръзна, като остана завинаги под чехъла ти.
Тя поклати глава и се усмихна.
— Едва ли. Ще си намериш много работа в именията ми. Ще ни чакат земи за гледане, слуги за надзираване, а и се съмнявам, че Арута ще ти позволява да се задържаш извън двора за повече от месец. Той цени ума ти и съветите ти.