— Кой би могъл да го иска? — попита Гуда.
Тука го изгледа объркано.
— Не може да сте толкова отдалече, че да не знаете, че Върховният повелител има много врагове. Най-вероятно ще да е работа на раджата на Маарта, нали сега Върховният повелител е във война с него.
— От много далечен град сме ние — каза Николас.
— Моят господар и неговите съдружници искат да си спечелят благоразположението на Върховния повелител, като му пращат скъпи дарове заедно с новата му жена.
— Сигурно и на раджата пращат дарове — подхвърли сухо Гуда.
Тука се ухили.
— Господарят ми е прочут като предвидлив човек, саиб.
„Саиб“ беше дума, която Николас знаеше — означаваше „господар“.
— Значи ако освободим това момиче и спътничките й, би трябвало да спечелим благодарността както на господаря ти, така и на Върховния повелител.
— На господаря ми — със сигурност, енкоси — отвърна Тука. — Но на Върховния… — Той сви рамене. — Той вече си има много жени.
— Няма да е трудно да ги нападнем — каза Калис.
— Но ще е трудно да опазим момичетата живи — каза Амос.
Ник седна на земята и попита:
— Какво е разположението им?
Калис извади камата си и задраска в пръстта.
— Четири фургона. Държат се много самоуверено. Явно смятат, че няма кой да ги нападне. Просто са спрели край пътя. — Драсна четири дълги черти в пръстта да покаже как са разположени фургоните. — Момичетата са във втория.
— Колко са мъжете?
— По четирима във всеки фургон, всички въоръжени.
— Колко можем да се доближим?
— Има много висока трева откъм реката. Мисля, че петима-шестима от нас могат да се промъкнат почти до фургоните.
— И колко можем да избием от такова разстояние?
— Всички — отвърна Калис. — Ако имах достатъчно стрели. Бих могъл да сваля трима-четирима преди да се усетят какво става. Може и повече, ако са достатъчно пияни.
— Аз ще заобиколя през тревата с Марк и още няколко души — каза Николас. — Ще им вляза от тази страна, а Гуда ще поведе още десетина души ето оттук. Останалите ще нападнат оттук, а командата за атаката ще дадеш ти, Калис. Ще нападнем, когато чуем викове.
— Искаш да убия тези, които са най-близо до жените, така ли?
— Не можем да предвидим какво ще се опитат да направят — дали да ги убият, или да ги използват като заложнички — отвърна Ник. — Шестнайсет души можем да надвием, но не можем да сме сигурни, че жените ще оцелеят. Това е твоя работа.
Калис кимна и каза:
— Ще задържа разбойниците, докато се приближите.
— Добре.
Николас даде указания на мъжете, които бяха избрани да нападнат разбойниците, после се обърна към Антъни и Накор.
— Вие останете с тези, които не са достатъчно здрави, за да се бият и елате, когато всичко се укроти. Може да ни потрябват уменията ви.
— Намерих едно-две неща, които мога да използвам за рани — каза Антъни.
Стигнаха до мястото, където чакаше Гуда, чак по залез-слънце. Наемникът лежеше над кервана и когато Николас допълзя при него, му пошушна:
— Вече са много пияни. Преди малко се сбиха заради жените и заклаха един. Виж.
— Не се церемонят много, а?
— Да. Какъв е планът?
— Взимам няколко души и заобикаляме от другата страна — каза Николас. — Калис ще задържа разбойниците на разстояние от момичетата, а ние ще ги ударим от трите страни.
— Елементарно. Но по-добро не мога да измисля — каза Гуда.
Николас даде знак. Калис тръгна пръв и пое по обратния склон на дългия рид, минаващ успоредно на пътя. Когато се озова точно срещу втория фургон, махна на Ник да поведе групата си към другия край.
Николас махна на хората си. Всичко зависеше от бързината им и от изненадата. Ако на разбойниците останеше време да се организират, петнадесет добре въоръжени мъже, сражаващи се съгласувано, щяха да дадат сериозен отпор на неговите хора.
Изведнъж откъм хората с Калис се разнесе вик, Николас се изправи и затича напред. Не се обърна да види дали другите го следват — сигурен беше, че ще го направят.
Някакъв мъж бе вдигнал малко буре, от което в гърлото му се изливаше кехлибарена течност. Обърна се, видя тичащия към него Николас, примигна изненадано и течността се разля по брадичката му. Мъжът посегна към меча си, но някой хвърли кама и го порази в рамото.
Николас профуча покрай него и уби в движение друг мъж, който тъкмо се обръщаше да види какво става. После пред него се изправи трети и кръстосаха саби.
Ник съсредоточи цялото си внимание върху противника срещу себе си. Човекът беше на средна възраст и атакуваше елементарно и без никакви увъртания. На Ник му трябваше само минута, докато хване стила му и го довърши.