Изведнъж битката приключи. Николас се огледа и разбра, че хората му са се справили с неорганизираната пияна банда и че повечето разбойници са убити.
Николас хвана за рамото един от моряците на Амос и му каза:
— Съберете всичкото оръжие, което намерите, и всичко друго, което може да ни свърши работа. И никой да не хвърля трупове в реката.
След това отиде при втория фургон, в който трепереха пет изплашени млади жени. Две от тях бяха с разкъсани дрехи и лицата им бяха насинени от бой. Не можа да измисли какво друго да им каже и ги попита:
— Как сте?
Едната от жените, облечена в копринени роби, отвърна:
— Добре. — Големите й кафяви очи и треперещият й глас му подсказаха, че не е сигурна дали са спасени, или просто са попаднали в ръцете на друга банда разбойници. Николас замълча за миг, поразен от красотата й, после каза:
— Вече сте в безопасност.
После отиде при Гуда. Старият наемник оглеждаше лагера и когато Николас стигна при него, му каза:
— Тия не бяха обучени войници.
Николас се огледа и се съгласи.
— Избрали са за стан едно от най-зле защитените места по пътя и нямат постове.
Гуда се почеса по брадата.
— Или са смятали, че няма никой наоколо, или…
— Или са чакали подкрепления — каза Накор, който се появи до Ник.
— Най-добре да се организираме бързо и да тръгнем колкото може по-скоро — каза Ник.
— Твърде късно — каза дребният мъж и посочи.
На рида стояха редица конници и ги гледаха равнодушно.
Глава 15
Откритие
Николас даде сигнал.
Мъжете се разтичаха да заемат позиции за отбрана зад фургоните, като прибраха от избитите разбойници мечовете и лъковете им. Марк се появи до Николас с преметнат през рамо къс лък.
— Не е от тия, които предпочитам — отбеляза Марк, опипвайки тетивата му — но ще свърши работа.
— Джешанди! — извика Тука и посочи мъжете на конете.
— Те приятели ли са? — попита го Ник.
Въпросът му явно притесни дребния мъж.
— По време на Пролетния събор има мирен съюз. Всички идват и търгуват. Но съборът свърши и ние сме от тяхната страна на реката.
— Тяхната страна на реката ли? — учуди се Хари, стиснал един очукан къс меч.
Тука кимна.
— От пристана Шингаци на север и после на запад, докъдето Змийската река се слива с Ведра, и от реката та чак до пустинята, степите са домът на джешанди. Никой не може да преминава без тяхно разрешение. Понякога гостоприемството им е безгранично, но друг път се държат почти като разбойници. Онзи, дето е най-отпред, с червените пискюли на юздите, им е хетманът. Много важна особа.
— Е, добре — каза Николас. — Ще изчакаме, докато чакат и те.
Но скоро от северния и южния край на рида се появиха още конници и Николас каза:
— Май няма да можем да изчакаме.
Той се качи на фургона и вдигна високо сабята си, така че да го видят ясно. После най-демонстративно я прибра в ножницата на бедрото си, скочи от фургона и се разпореди:
— Гуда, ти ела с мен. Марк, двамата с Калис бъдете готови да ни прикривате, ако се наложи да се връщаме на бегом.
Гуда се присъедини към Николас и двамата отидоха до средата между фургоните и рида. В същото време двама от ездачите бавно се спуснаха по склона.
Докато се приближаваха, Николас ги огледа. Всеки от ездачите носеше лък и колчан, както и всевъзможни мечове и ножове. Носеха дълги тъмни пелерини върху туниките и панталоните си, а на главите си имаха конусовидни шапки с тъмнолилав или червен цвят, с кърпи, които покриваха вратовете им. Лицата им бяха защитени от прахта с була и се виждаха само очите им.
Когато стигнаха при Николас и Гуда, двамата спряха конете си. Николас докосна с длан челото, сърцето и корема си по обичая на хората от Джал-Пур и каза:
— Мир вам.
Единият от ездачите каза на кешийския диалект, който, изглежда, беше обичаен по тази земя:
— Говорът ви е ужасен. — После скочи от коня си и добави: — Но вежливостта не ви е чужда. — Махна им с ръка за поздрав. — Е, мир и вам. — Пристъпи още по-близо и Николас видя живите му сини очи над тъмното покривало. Мъжът посочи към фургоните и попита: — Какво става там?
Николас му разказа за нападението и как са завладели фургоните, за да ги върнат на собственика им. След като свърши, каза:
— Скоро ще напуснем земите на джешанди. Нашите най-дълбоки почитания. Този керван се връща от Пролетния събор. — Надяваше се да ги убеди, че примирието в чест на събора е в сила, докато участвалите в него напуснат територията на джешанди.