Ездачът, който му беше заговорил, свали булото си и Николас видя пред себе си младежко лице с високи скули и пронизващи очи. Стори му се, че долови в това лице нещо познато, и изведнъж разбра. Обърна се към фургоните и извика:
— Калис! Ела бързо.
Докато елфът скачаше от фургона, Гуда попита:
— Какво?
— Виж му лицето — рече Николас.
Конникът каза:
— Какво сега, на лице ли ще се обиждаме? — Беше напрегнат и изглеждаше готов да се разправи с тях набързо.
— Не, но не очаквахме да срещнем същества от вашия вид и при такива обстоятелства.
Тонът на конника стана съвсем войнствен и той се наведе напред, взря се в очите на Николас и каза:
— Какво значи това „същества от вашия вид“?
В този момент дойде Калис, чу последната реплика и се намеси.
— Искаше да каже, че не е очаквал да срещне тук един едел.
Ездачът като че ли се озадачи и каза:
— Не знам какво означава тази дума, но държа да се обръщат към мен по име и титла.
Калис едва прикри изненадата си.
— Вашето име и титла?
— Казвам се Микола, хетман на конниците на Закоша от джешанди.
Николас побърза да се поклони, за да отвлече вниманието на хетмана от объркания Калис.
— А аз съм Николас, капитан на този отряд, и не съм враг на този, който би приел да е мой приятел.
— Добре казано — усмихна се широко Микола. — Но грижите на градските хора изобщо не ме засягат. — Насочи обвинително пръст към Николас и усмивката му изчезна. — Това, което ме засяга, е кой ще плати за козите ми.
— Козите ти?
— Разбира се. Не видяхте ли клеймото на ушите на по-старите кози? Не познахте ли знака ми? Само не ми казвайте, че не сте го забелязали, когато сте ги клали и яли. И всъщност какво търсите тук, почти на края на света? — Без да дочака отговор от Николас, той добави: — Ние сега ще си вдигнем тук лагера и ще обсъдим с вас много неща. Но преди всичко ще обсъдим колко ще ми платите за козите ни.
Той отново се качи на коня си, подкара го нагоре по възвишението и заподвиква заповеди на спътниците си.
— За какво беше всичко това? — попита Гуда.
— Той е елф — каза Николас.
— Нищо не забелязах — сви рамене Гуда. — Ушите му бяха покрити, а и освен това преди Калис не съм срещал нито един от тях.
— Може и да не си виждал никого от майчиния ми народ, но е така — каза Калис. — Той е едел. Но по-интересното е, че не знае какво означава тази дума.
Калис се загледа угрижено след конника.
Привечер ги поканиха в шатрата на Микола. През по-голямата част от вечерта Калис изобщо не проговори. Водачът на джешанди, колкото и да беше ядосан заради козите си, все пак прояви гостоприемство, като вдигна щедър пир.
Тука отиде с Николас, Гуда, Накор, Марк, Амос и Антъни в шатрата на хетмана, която той нарече „юрта“. Представляваше широко кръгло съоръжение, покрито с космати кози и овчи кожи, изпънати върху скеле от дебели клони, и Микола можеше да си седи много удобно вътре с още две дузини приятели. Вътре бяха провесени всевъзможни флагове и пряпорци и животински кожи с мъниста наместо очи. Въздухът бе натежал от миризмата на ароматни треви, които тлееха в мангала по средата, за да убият вонята на конска пикоч и мъжка пот. За Николас беше повече от ясно, че на тези хора рядко им хрумва да се изкъпят.
На Бриза й бяха казали, и това впрочем много я подразни, че жени не могат да влизат в шатрата на хетмана, освен съпруги, и то само ако той благоволи. Вярно, че не направи сцена, но мърморенето й ясно показа какво мисли по този повод. Николас забеляза усмивката на Марк, когато я чу. Явно братовчед му мислеше същото за момичето като него: Бриза си възвръщаше духа.
След като се нахраниха, Николас каза:
— Микола, вашата щедрост е безгранична.
Микола се усмихна и отвърна:
— Законите на гостоприемството са ненакърними. Сега ми кажи едно нещо. Имам много добър слух за различните говори, но такъв като вашия не съм чувал. Откъде сте?
Николас му разказа накратко за пътешествието им, но Микола като че ли изобщо не се изненада, като чу, че са дошли през голямото море.
— Има много разкази за такива пътувания в древни времена. — Погледна Николас право в очите и го попита: — Вие кой бог почитате?
Николас долови някаква напрегнатост в тона му и се постара да отговори с привидно безгрижие:
— А, то богове има много…
— Но над всички Ал-марал — бързо го прекъсна Накор.
Хетманът кимна.
— Вие сте чужденци и кого ще почитате си е ваша работа, и докато се ползвате от гостоприемството на джешанди, безопасността ви е гарантирана. Но знайте, че след като напуснете тези земи, върнете ли се някога отново тук, ще се закълнете, че почитате само Едничкия истински бог, на когото всички други са само подобия, иначе ще загубите живота си.