Николас кимна мълчаливо и погледна Накор, а Калис каза:
— Какво знаете за тези древни сказания, хетмане?
— Някога сме живели на онази земя, от която идвате вие — каза Микола. — Или поне така казва Книгата, а в нея са написани само истинните Божии слова, тъй че би трябвало да е така. — Погледна Калис и каза: — Има ли нещо друго, което искаш да узнаеш?
Калис кимна.
— Ти си родственик на моя народ.
Очите на хетмана леко се разшириха.
— Ти от дълголетните ли си?
Калис прибра косата си назад, за да му покаже леко извърнатите си нагоре уши.
— Слава на Ал-марал — промълви Микола и също отметна дългата си руса коса и показа ушите си. — И все пак твоите са по-различни. Защо е така?
Калис отвърна замислено.
— Майка ми е от твоя вид. Тя е кралица на нашия народ в Елвандар.
Лицето на Микола остана безизразно и той само попита:
— Кажи ми още.
— Баща ми е човек, макар и надарен с особено вълшебство.
— И наистина би трябвало да е — каза хетманът, — защото откакто се помни нашето племе, нито един брачен съюз между дълголетни и скоросмъртни не е давал потомство. — Той плесна с ръце и му поднесоха купа с вода. Микола уми ръцете си и каза: — По тази причина такъв съюз при джешанди е забранен.
— Такива съюзи при нашия народ не са забранени — каза Калис, — но са редки и почти винаги свършват нещастно.
— Ти скоросмъртен ли си, или дълголетен? — попита го Микола.
— Това ще се види тепърва — отвърна Калис с усмивка.
— В Книгата — каза Микола — пише, че дълголетните са били скитници в тази земя, когато през морето дошли правоверните. Жестока била борбата между нас, докато някои от дълголетните не чули Божието слово и не прегърнали вярата; Ал-марал е всемилостив. Оттогава живеем заедно.
— Това обяснява много неща — каза Калис.
— Книгата обяснява всичко — заяви убедено хетманът.
Николас погледна Калис, който му даде знак, че е приключил, и каза:
— Микола, с нищо не бихме могли да се отблагодарим за това гостоприемство.
— Няма нужда от благодарности: благодарен трябва да е само даващият, защото е писано, че само когато даваш, можеш да познаеш благодатта на щедростта. — Изчисти зъбите си с една дълга клечка и каза: — Как обаче предлагате да ми платите за козите?
Подхвана се тежък пазарлък, макар Николас да разбираше, че е губещата страна, защото продажбата вече бе станала; спореха само за цената. Докато нощта се точеше, цената на изядените животни растеше непрекъснато и Николас не можеше да направи нищо, освен да изтъква, че били кльощави и жилави. Накрая платиха поне три пъти повече, отколкото струваха. Макар и Микола да се изненада от герба на Кралството върху жълтиците, които Николас му даде, го прикри добре.
После Николас се спазари за оръжие и продукти и когато приключиха, цялата му чета беше добре екипирана, той самият — много уморен, а часът — късно през нощта. Той пожела лека нощ на хетмана и тръгна с приятелите си към фургоните.
По пътя обратно Николас попита:
— Калис, какво имаше предвид хетманът с онзи пасаж от тяхната „Книга“, който обяснявал много?
Калис сви рамене.
— Винаги са ме учили, че едел, тоест елфите, са една раса, с една кралица, моята майка, и с един дом — Елвандар. Преди това сме били слуги на валхеру. След Войните на хаоса сме се разцепили на три групи: еледел, народът на майка ми; моредел, които вие наричате Братството на Тъмната пътека, и гламредел, или „безумните“. Сега разбирам, че съществуват и други от нашия род, които изобщо не познават отечеството ни Елвандар. Древните ни сказания говорят само за онези, които живеят на континента, където е Кралството. За тукашния народ не знаем нищо.
— А и те не знаят нищо за вашия — обади се Накор.
— Какво беше това за Ал-марал? — попита Николас.
Накор поклати глава.
— Лоши неща. Най-жестоките религиозни войни. Преди векове в ордена на Ишап възникнала голяма схизма между онези, които вярвали, че той е Единственият бог, и другите, които се придържали към вярата, че той е „Ал-марал“, или всички богове наедно, като всеки от по-малките богове е само негово различно проявление. И както става обикновено с тези неща, схизмата също така прикривала борбата за власт в храмовете на Ишап, докато накрая следовниците на Ал-марал били обявени за еретици и били подложени на гонения. Според легендата последователите му във Велики Кеш избягали в пустинята и там измрели, но някои отплавали в Безкрайното море.
— Това може да обясни защо всички тук говорят кешийски — каза Гуда.