След като дребният мъж им разказа толкова, колкото можеха да смелят след дългодневната умора и обилната храна, Николас нареди всички да си легнат и помоли Амос да подбере няколко души за охрана, въпреки че това не изглеждаше много необходимо при близостта на лагера на джешанди. Настоя и един войник да остане да пази край фургона на ранджаната.
След повече от две седмици спане върху голата земя походната постеля, която си беше купил от Микола, му се стори като меко пухено легло. Николас се изтегна удобно и за пръв път след корабокрушението заспа дълбок и спокоен сън.
Вик раздра утринната тишина и Ник се сепна, скочи със сабята в ръка и замига като бухал, стреснат от светлината. Наблизо стояха още двама моряци с извадени оръжия. Последва втори вик и те се обърнаха към фургона с жените. Николас прибра оръжието, защото викът явно беше гневен, а не от болка или страх.
Принцът се приближи до задницата на фургона и завари там един от войниците от Крудий. Мъжът сви рамене извинително и рече:
— Простете, капитане, но тя искаше непременно да ви види, а аз не исках да ви будя толкова рано и тя започна да врещи.
Николас кимна и му махна с ръка да се отдръпне. Почука на дървената вратичка и почака за момент; тя пак се отвори и се показа същото момичешко личице като снощи.
— Закъсняхте!
— Кажи на господарката си, че съм тук — отвърна спокойно Ник.
— Тя ще ви приеме скоро.
Ник изпита раздразнение от това, че го бяха събудили толкова рано.
— Ще ме приеме веднага! — сопна се той, качи се на стъпалото, избута момичето и влезе във фургона.
Фургонът бе устроен като спалня, с постелки в другия край, достатъчно широки и дълги, за да могат да почиват удобно петте пътуващи заедно момичета. От двете страни на фургона бяха подредени малки ракли за личните им вещи. Прозорецът в платното от едната страна, противоположна на лагерния огън, беше отворен, за да пропуска слънчевата светлина, и до него ранджаната се кипреше пред огледалото си.
Николас за пръв път можа да огледа добре младата жена на добро осветление. Остана впечатлен. Първото му впечатление беше като за хубаво момиче, но сега осъзна, че не отстъпва по красота на Аби, макар че ако Аби оприличаваше деня, то тази тук беше самата красива нощ. Докато Аби имаше руса коса и светла кожа, то ранджаната беше тъмна, с катраненочерна коса и тяло с цвета на кафе със сметана. Имаше огромни кафяви очи с неописуемо дълги мигли и сочна уста. Тя бързо загърна червената си копринена блузка, под която се виждаше черна гръдна препаска, предназначена да подчертае пищния й бюст. Като видя съблазнителната мургава плът, Николас се поизчерви, но физиономията й го събуди от моменталния унес, щом тя насочи целия си гняв към него.
— Смееш да влизаш без мое разрешение! — изръмжа тя.
— Смея — отвърна Ник. — Там, откъдето си тръгнала, може да си много важна особа, ранджана, но тук командвам аз. Не забравяй това. — Той се приведе, за да може да погледне момичето в очите и каза: — Я да чуем сега каква е тая глупост, да очакваш да тичам при теб когато ти скимне?
С блеснали от гняв очи тя каза:
— Не е по-голяма глупост от това ти да искаш да припкам, когато ти скимне. Аз съм ранджана! Разбира се, че ще идваш когато те извикам, селяк такъв!
Николас пламна. Никога през живота му не бяха го наричали така и никак не му хареса. Изкуси го да й обясни набързо, че баща му е принц и че той самият е брат на бъдещия крал, но реши да го изрази по по-елементарен начин.
— Вие сте наши гостенки, но няма да ми струва много да ви направя наши пленнички. Не знам точно каква съдба са ви подготвяли онези, от които ви освободихме, но мога да се досетя. — Огледа съсредоточено другите четири момичета и рече: — Петте можете да ни донесете на робския пазар достатъчно богатство за няколко живота. — После насочи обвинително пръст към нея и каза: — Макар че сигурно ще загубим заради злия ти нрав. — После стана. — Така че не ме предизвиквай!
Обърна й гръб и тя каза:
— Не съм те освободила още!
Стигнал до вратата, той се обърна през рамо и каза:
— Когато се научиш да се държиш прилично и с капка благодарност към тези, които ви измъкнаха от ръцете на главорезите, ще поговорим. Дотогава ще останете в този фургон!
Излезе, затвори вратата и заръча на пазача:
— Не ги пускай навън.
Войникът отдаде чест и Николас се върна при постелята си. Нави я и махна на Марк и Амос да го последват. Отдалечиха се малко от останалите и принцът им каза:
— Само ние тримата и Калис знаем колко е висок залогът тук, така че трябва да си отваряме очите. Но положението, в което се озовахме, ни носи възможности.