— Какви? — попита Амос.
— Можем да заведем това надуто и невъзпитано момиче на бъдещия й съпруг и да си спечелим благоразположението му, като пристигнем в града с някаква убедителна версия: ние сме поредната наемническа чета и случайно сме се оказали наблизо в подходящия момент.
Марк извика Тука и когато дребосъкът дойде, го попита:
— Какво можем да очакваме, когато наближим този Град на Змийската река?
— Енкоси?
— Дали има охрана на портата, или ще трябва да уведомим някой тамошен служител, че сме пристигнали в града?
Тука се усмихна.
— Първо ще трябва да наемете викач, който да извести за великите ви подвизи, за да ви предложат богато възнаграждение, енкоси. Колкото до Върховния повелител, това, което става из града, не го интересува много, стига да не смущават спокойствието му.
— Посещавал съм подобни места — каза Гуда. — Представете си го като един голям военен лагер и ще ви стане съвсем ясно.
— Имаме обаче един малък проблем, преди да стигнем до тревогите си за града — каза Амос.
Николас кимна.
— Пристанът на Шингаци.
— Мислите ли, че онези разбойници с лодките ще чакат там? — каза Марк.
— Длъжни сме да го допуснем, иначе пътят ни може да се окаже твърде кратък. — Ник се обърна към Амос. — Въоръжиха ли се всички?
— Не толкова добре, колкото би ми се искало. Разполагаме с няколко къси лъка и всеки има по нещо, което може да се нарече меч. Нямаме щитове, а и бездруго онези, които използват джешандите, са кожени. Тук, изглежда, не носят броня. Като за наемническа банда сме много зле.
— Но имаме едно предимство — каза Николас.
— И то е? — попита Хари.
— Те не знаят, че идваме.
Час след като Николас бе разговарял с ранджаната, една от слугините се беше опитала да излезе от фургона, но пазачът й беше попречил. Това предизвика лют вой и крясъци между войника и две от момичетата и принуди Николас да се върне при фургона. След като търпението му се изчерпа, той просто подбра момичетата и ги натика вътре, затръшна вратата и нареди да я залостят.
Забеляза, че Бриза гледа сцената доволно и понеже бе ядосан и от скандала, и от мисълта за предстоящата битка, й изръмжа:
— Само ми дай най-малък повод и ще те хвърля при тях.
Бриза извади камата си и най-показно заопипва острието с палеца си.
— О, с удоволствие, храбри ми капитане. С удоволствие.
Николас махна с ръка отвратен. Откъм стана на джешандите се чу вик и скоро там се възцари суматоха.
Амос дойде при Ник и каза:
— Вдигат си лагера.
Николас кимна.
— Най-добре е и ние да тръгваме. Според Тука, ако караме целия ден, можем да стигнем пристана утре по залез.
Амос поглади брадата си.
— Обсъди го и с Гуда, но според мен ще е по-разумно, ако спрем малко преди него и се появим призори на другия ден.
Николас се замисли. Учителите му му бяха набили в главата елементарния факт, че мъжете са в най-лоша форма за бой тъкмо призори. Или са все още сънени, или са уморени след дългото бдение на пост, така че призори са най-малко готови за отбрана.
— Ще поговоря с Гуда.
Само няколко минути след като беше дадена заповедта, всички шатри на джешандите бяха прибрани и отрядът им тръгна. Николас остана силно впечатлен. Докато собственият му керван се приготви, онези вече се бяха скрили от погледа му.
Жегата покрай реката беше по-поносима, отколкото на платото, но не много. А и предимството от леката прохлада се заличаваше от многобройните ята злобно хапещи мухи. Николас се возеше на втория фургон, този на ранджаната, с Гуда, който се оказа доста опитен в карането на конски впряг. Когато четирите фургона потеглиха, Николас чу недоволните викове на ранджаната. Момичето, изглежда, съвсем беше забравило, че само преди няколко часа шестнайсет разбойници ги бяха взели в плен и че един от тях беше загинал, опитвайки се да си достави удоволствие с телата им.
След няколко минути някой го докосна отзад по рамото и Николас така се стресна, че за малко щеше да падне от капрата, но бързо се овладя, обърна се и видя едно хубаво личице, надничащо през процепа на платнището. Слугинчето каза:
— Господарката ми се оплаква от топлината.
— Добре — отвърна Николас. Нещо в това момиче го подразни повече от всеки друг, когото бе познавал след по-голямата си сестра, която беше истинско мъчилище за малкото момче. Но дори Елена се беше превърнала в нормално човешко същество, след като Ник бе престанал да й пробутва хлапашките си номера.
След малко оплакванията се повториха. Николас се обърна и видя на платненото прозорче друго момиче.