— Ако господарката ти прояви възпитание да дойде и лично да ме помоли най-учтиво и скромно да вдигна платнището, може и да помисля.
Вътре последва оживена врява и първата слугиня се появи отново.
— Господарката ми ви моли най-учтиво да се вдигне платнището, за да влезе чист въздух.
Николас реши да не прекалява и слезе от капрата. Тъй като се движеха достатъчно бавно, за да могат онези, за които нямаше място във фургоните, да не изостават, не му беше особено трудно да отвърже в движение връзките, придържащи платнището. После дръпна въженцата, които го вдигаха, и ги завърза.
От фургона надникна едно много хубаво момиченце и каза:
— Господарката ми благодари на смелия капитан.
Николас хвърли мрачен поглед зад нея и видя, че ранджаната е зареяла поглед към пътя, без да му обръща внимание, и заключи, че слугинята сама е решила да прояви учтивост от нейно име.
Денят мина без инциденти и Николас обсъди положението с Гуда, както и различните възможности, пред които можеха да се изправят. В един момент старият боец каза:
— Нещо около тези момченца ме притеснява.
— Какво? — попита Николас.
— Те не бяха това, за което се представяха. Когато ги заравяхме, ги огледах добре. Не бяха войници.
— Разбойници?
— Не. — Гуда се навъси. — Ако Тука ни казва истината, нападението е било проведено съвсем прилично. Нищо сложно, но съвсем ефективно. Отрядът, нает да пази този керван, е бил добър според Тука. Но тези петнайсет, които ударихме ние, имаха още жълто на устата. По-големи новобранци не бях срещал на бойно поле. Добри бяха с мечовете за индивидуален двубой, според мен, но между тях нямаше никакъв ред. — Той поклати глава. — Половината от тях… ръчичките им бяха меки и въпреки облеклото си не приличаха на дрипави разбойници, а повече на маскирани богаташки момчета.
— И как си го обясняваш?
— Смятам, че някой е очаквал тези фургони да бъдат намерени, може би от джешандите. — Гуда се почеса по брадичката. — Струва ми се, че сме видели съвсем малко от това, което ни предстои да видим.
— Значи смяташ, че на пристана някой може да чака да посрещне тези мъже?
— Или пък някой, който е там, за да се погрижи, ако изобщо се появят, да не стигнат далече.
Николас кимна, слезе и изтича до първия фургон, на чиято капра седяха Тука и Марк.
— Тука — извика Николас.
Дребният мъж погледна надолу.
— Да, енкоси?
— Има ли някое място между тук и пристана, където според теб е удобно за засада?
Тука се замисли и отвърна:
— Ами да, енкоси. Има едно чудесно място на половин ден път пред нас, където малка банда може да затрудни цяла войска.
— Ясно — каза Николас и се обърна към Марк. — Спирай. — Махна на задните фургони и се затича към третия, където седяха Калис и Хари, и им каза: — Според Тука на половин ден напред имало чудесно място за засада и според Гуда това е напълно възможно.
Калис кимна, скочи на земята и без повече приказки пое в лек бяг напред. Ник отиде при четвъртия фургон, на който се возеха Амос и Бриза, и уведоми и тях за неочаквания повод за спирането.
Амос скочи от капрата и рече:
— Какво пък, Гуда си знае занаята.
Накор и Антъни се возеха на последния фургон, който караше мъжете, все още нуждаещи се от грижи. Двамата дойдоха и Накор каза:
— Гуда знае толкова много, че може да води цяла армия, ако не му липсваше амбиция. — После се огледа и каза: — Антъни, това място не е по-лошо от всяко друго.
— За какво? — попита Николас.
— Да се опитам отново да потърся пленниците — обясни Антъни. — След крушението не съм се опитвал.
Николас кимна и Антъни затвори очи, вцепени се и след дълга пауза промълви:
— Много е слабо, но е натам. — И посочи на юг.
— Е, бездруго отиваме тъкмо натам — каза Николас.
— Ето там — каза Калис и посочи.
Николас примижа към залязващото слънце. Лежаха във високата трева от западната страна на голям крайпътен хан, ограден с ниска каменна стена. Това, което принцът се опитваше да види, беше групата мъже, отдъхващи в отсрещния край на двора. След като ги преброи, Ник каза:
— Дванайсет са, според мен.
— Ако се съди по шумотевицата, вътре трябва да има много повече — отвърна Калис.
Това, което можеха да чуят, бяха явно звуци от веселба — викове и смях, музика и закачливи подмятания на забавляващи се мъже и жени. Николас пропълзя надолу. Бяха твърде близо, за да рискува да го видят, въпреки че вечерта настъпваше бързо.
Забързаха към фургоните, спрени на една миля назад. Гуда вече бе предложил на Николас да не палят огън тази нощ, за да не би някой от онези в хана да се окаже по-бдителен и да забележи светлината отдалече. Ранджаната беше дала да се разбере, че идеята никак не й харесва, и още повече се подразни, след като Николас не й обърна никакво внимание.