Докато вървяха, Гуда каза:
— Тъкмо онези, дето се мотаят из двора, най-много ме изнервят.
— Защо? — попита Николас.
— Доколкото си разбирам от работата, са професионалисти. Тъкмо те са извършили нападението, те са пресметнали момента и са координирали всичко, докато другите са… и аз не знам какви са. Но докато пиянстват в хана и се бият за курвите, професионалистите са отвън и нещо се съвещават.
— Измяна ли? — попита Николас.
Гуда сви рамене.
— Може би. Онези, които бяха оставени да докарат фургоните, явно са били захвърлени на съдбата. Но ако задачата им е била да развалят съюза на господаря на Тука с този техен Върховен повелител, защо просто не са убили момичето? Или защо не я откарат на робския пазар? Или да я задържат за откуп? Защо не са я качили на лодките? И защо е трябвало да оставят всички тези скъпоценности, с които се е накичила? За истински разбойници са твърде безразлични към плячката. — Гуда се почеса по брадичката. — Много въпроси се крият тук, а отговори нямам.
Николас не каза нищо. Когато наближиха бивака, един глас в тъмното подвикна:
— Добър вечер, капитане.
Николас махна за поздрав на часовия, скрит зад ниския храсталак, и леко се подсмихна на титлата. Беше му струвало доста усилие, докато всички свикнат да го наричат така, но най-накрая привикнаха, в това число и Амос, на когото скритата в това ирония, изглежда, му допадаше.
Завариха Марк и останалите да се хранят със студена храна. Николас коленичи до братовчед си и каза:
— Повечето поркат вътре в хана.
— Кога ще ги ударим? — попита Марк.
— Точно преди съмване — отвърна Ник.
— Ти каза „повечето“ — отбеляза Бриза, която седеше до Марк.
— Има десетина-дванайсет, които, изглежда, си разбират от работата — рече Николас. — И тъкмо те може да са проблем.
— Колко голям проблем? — попита Марк.
— Приличат ми на опитни ветерани — каза Гуда, огледа замислено лицата на седящите наоколо моряци и войници и продължи: — И с нас има доста опитни мъже, но сме зле въоръжени, а и част от нас все още не са възстановили силите си напълно.
— Но пък изненадата е на наша страна — каза Николас.
— Надявам се да си прав — каза Гуда.
— Как ще проникнем вътре? — попита Хари.
Николас извади камата си и каза:
— Ханът е разположен ето така: до пристана, дясната му страна е срещу реката.
Тука се намеси.
— Енкоси, има един капак под склада, през който Шингаци товари ейла и храната от реката.
— Бил ли си там преди?
— Много пъти — отвърна дребният мъж.
— Според мен, ако се съди по външния вид на хана, собственикът му не очаква да го сполети някаква неприятност — каза Гуда.
— Не, саиб — каза Тука. — Джешандите са отстъпили земята на баща му преди години и тук редовно се отбиват търговци и пътници. Шингаци си има много приятели и никакви врагове, защото е честен търговец и ханджия. Много трудно би било някоя чета да създаде неприятности на Шингаци. Това ще им навлече много врагове.
— Значи ако ударим тези разбойници вътре, това ще ни донесе усложнения? — каза Ник.
— Съжалявам, че трябва да го кажа, енкоси, но е точно така.
— Ако не се появим, някой ще дойде да ни търси — рече Николас. — Колкото и лениви да бяха онези, които бяха оставени с фургоните, нямаше да им е нужно повече от още половин ден, за да стигнат до пристана, така че до утре следобед някой ще излезе да ги потърси.
— И изненадата ни отива по дяволите — каза Калис.
— Марк и Калис, всеки от вас взима със себе си по петима мъже и всички лъкове — разпореди се Николас. Искам групата на Калис да заобиколи и да се върне да ни пресрещне покрай реката. Марк, ти тръгваш покрай реката. Останалите ще продължим по пътя и ще го изоставим от тази страна на последния рид, преди да видим хана. Ще заобиколим и ще излезем откъм рида срещу главната порта. — Помисли малко и добави: — Ако са достатъчно пияни, навярно ще можем да се промъкнем и да ги обезоръжим.
— Стига всичките дванайсет души отвън да са заспали — вметна Гуда.
— Не. Стига да са оставили на пост само трима-четирима.
— Онази ниска стена не е кой знае каква защита, Николас, но все пак осигурява известно прикритие.
— Аз имам един номер — предложи Накор. — Очите на всички се извърнаха към дребосъка. Накор сложи ръка на кръста на младия чародей. — Той ще ми помогне.
— Аз ли?
Накор, който отново беше свалил от рамото торбата си, бръкна вътре и каза:
— Ха! Оня търговец си е оправил склада! — Измъкна придобивката си и я показа да я видят всички. — Някой да иска ябълка?