Николас се засмя.
— Разбира се. — Отхапа и попита: — Е, какъв ти е номерът?
— Ще преплувам по реката, ще се кача през капака, за който спомена Тука, и ще запаля наръч влажна трева. Ще вдигна голяма пушилка и когато наистина се разгори, ще почна да викам: „Пожар!“
Николас се разсмя.
— Мислех, че имаш предвид някоя магия.
Накор направи физиономия и Ник вече очакваше да каже: „Няма магия“, но вместо това исаланецът каза:
— А според теб как ще вляза невидим, особено ако капакът е залостен, и ще запаля пожара?
— Гуда? — каза Николас.
— Ако измъкнем стражите навън, има само една врата и два големи прозореца… може би.
— Тогава да го опитаме — каза Ник.
— Може да е малко глупаво — намеси се Бриза, — но защо изобщо трябва да го нападаме този хан? — По тона й си пролича, че идеята никак не й допада. — Защо просто не го заобиколим?
— Защото там са лодките — каза Хари.
— Лодките ли?
— Лодките, с които ще стигнем до Града на Змийската река — каза Николас, обърна се към Тука и попита: — Колко време ще ни отнеме до града с фургони?
— Почти е невъзможно — отвърна дребният мъж. — Пътеките южно от пристана са подходящи само за ловци и конници. Никакъв път няма. Дори и да имаше път, едно такова пътуване би отнело месеци. Господарят ми очаква аз и останалите фургонджии да се върнем в Кълбар с празните фургони, след като товарът и ранджаната се натоварят на лодки. По реката е само две-три седмици.
— Така — каза Николас. — Значи те имат лодките, а те ни трябват, и при това не желаем да настървим всички наемнически банди в тази земя срещу нас, така че искаме да го направим, без ханът да пострада. Най-добрият план наистина ми се струва да изкараме една объркана и пияна банда мъже от горящата сграда.
Обсъдиха плана в подробности и тъкмо се канеха да си лягат, когато един от часовите дойде на бегом в лагера и викна:
— Капитане! Ханът на пристана гори!
Стигнаха билото над хана, когато пожарът беше в стихията си. Николас и двадесетимата най-здрави войници и моряци бяха пробягали едната миля и половина дотук, а другите бяха останали да пазят при фургоните.
Цялата сграда бе погълната от пламъците. А на светлината на огъня ясно се различаваха труповете, пръснати из двора.
Гуда ги преброи и каза:
— Изглежда, на някой му е хрумнало същото като на нас, само че е използвал истински огън, а не пушилка. Труповете са повече от трийсет. Тези нещастни кучи синове са се втурнали през прозорците и вратата и са били посечени. — Той се замисли. — Същата тактика, която използваха в Крудий.
Ник усети, че космите по главата му настръхват.
— Прав си.
Слязоха по хълма и щом доближиха хана, видяха съвсем ясно последиците от клането. Прескочиха ниската стена. Тука се наведе да огледа мъртвите.
— Енкоси! Това са кланови воини!
Посочи един от мъртъвците, който носеше на шията си сребърна лъвска глава на кожена каишка. Дребосъкът бързо се запремества от тяло на тяло и заговори:
— Този тук е от Мечия клан, а този — от Вълчия. Това е съюз, и изглежда, всички в него са се обърнали срещу Върховния повелител.
Гуда отиде до отсрещния край на двора, толкова близо, колкото позволяваше горещината от пламъците, и извика:
— Ник! Ела тук!
Николас с Калис, Амос и двама от войниците бързо отидоха при него. Гуда им посочи купчина тела, някои от които вече димяха.
— Това са наемниците, за които ти говорих.
— По дяволите — каза Амос. — Позна за това с измяната. — Адмиралът се огледа замислено. — Някой здравата се е потрудил да ядоса много всички, които са замесени в тоя набег.
Николас се наведе и се опита да види нещо по-добре. Амос проследи погледа му и промълви:
— Боговете да ни опазят дано!
— Какво? — учуди се Марк.
— Онзи шлем, ей там, на главата на мъжа под двамата мъртъвци.
— Червения ли?
— Да.
— И какво?
— Виждал съм такъв, само че беше черен.
— Баща ми ми е разказвал за тях — рече Николас. — Цял метален шлем, покриващ лицето, драконовата грива и двете спускащи се надолу крила, покриващи скулите.
— Каза ли ти кои ги носеха? — попита Амос.
— Да — отвърна Николас. — Каза ми. Черните кръвници на Мурмандамус.
— Това е шлемът на Червените кръвници — намеси се Тука.
— Какво знаеш за тях?
— Те са много лоши хора. Те са военно братство и служат на Върховния повелител на Града на Змийската река.
— Значи вървим във вярната посока — каза Николас.
Глава 16
Река
Чу се хриплива кашлица и Николас и останалите се обърнаха.